Антония Матева и Мария Дръндарова: Пловдивските удушвачки

Антония Матева и Мария Дръндарова

Антония и Мария отдавна обмисляли как да се отърват от хубавата си съученичка и „приятелка“ Маргарита Гергененова. С мъка търпели нейния слънчев и жизнерадостен характер. Тя била всичко, което искали да бъдат. Красива, обичана и популярна. А и момчетата я предпочитали пред тях – и то момчета, които Антония Матева и Мария Дръндарова също харесвали. Двете били единодушни, че им е писнало от нея. Идвало им да я убият.

В петъчното утро на 5 март 2004 г. направили точно това.

Смъртоносна хватка

Маргарита Гергененова
Маргарита Гергененова

Обикновено приятелките се събирали у Антония, която живеела на ул. „Кукуш“ в пловдивския квартал „Кючук Париж“, защото родителите й били на работа през деня. В дома на Мария винаги имало някакво присъствие, а момичетата искали да са сами. Преднамерено или не, Антония и Мария поканили Маргарита да дойде с тях. Без да знае, че взима най-фаталното решение в младия си живот, тя приела.

Погледали телевизия, но след малко Антония и Мария излезли на балкона, вероятно за да пушат. Тогава Маргарита направила нещо, което преляло чашата на изтъненото им търпение. Решила на шега да ги заключи навън.

Затваряйки вратата обаче, без да иска затиснала опашката на котарака и животното запищяло от болка. Побесняла от тази проява на насилие върху домашния й любимец, Антония блъснала вратата отвън, за да освободи нещастното животно. Усещайки от гневната реакция на приятелката си, че моментът на дългоочакваната саморазправа най-сетне е настъпил, Мария прошепнала на Антония: „Ще го направим след малко“.

Маргарита се била разположила самодоволно на фотьойла и нямала представа какво й готвят нейните „най-добри приятелки“. Мария предложила да й покаже някаква хватка и я стиснала за гърлото. Направила знак на джудистката Антония да се присъедини към показното. (Според някои източници едната от убийците е ударила Маргарита отзад по главата с предварително приготвена бухалка, докато другата я е стискала за гушата).

Маги наивно вярвала, че всичко това е просто игра. Но, редувайки се, двете я стискали все по-силно и тя започнала да се бори за въздух. Започнала да разбира истинските им намерения и да ги моли за милост, а в очите й се четял панически ужас:

“Пуснете ме. Вие луди ли сте, ще ме убиете. Натискате сънната ми артерия… Искам да се върна при мама, да живея”

Но те я съборили на земята, едната от тях хванала краката й, а другата продължила да стиска гърлото й с всичка сила. Обезумялото момиче се опитало да вика, но убийците затиснали устата й с ръка. Ритала и драскала, борейки се с последни сили за живота си. След половин час ожесточена борба момичето повърнало и спряло да диша завинаги.

Новоизпечените удушвачки завлекли тялото на жертвата си в стаята на Антония и започнали да умуват какво да правят с него. Минали цели два часа, но неопитните им в криминалния бранш умове очевидно се затруднявали да измислят как да се отърват от трупа. Хрумнало им да изгорят тялото на тавана, обаче бързо се сетили, че така би могъл да избухне пожар в целия блок и решили просто да го скрият горе, докато им дойде някоя по-добра идея. Таванът им бил подръка, защото апартаментът на Антония се намирал на последния, осми етаж.

Двете се захванали да събличат тялото на Маргарита, оставяйки я само по бельо. Дали са искали да заблудят властите, че става въпрос за сексуално мотивирано убийство? Може би. Прибрали дрехите й в найлонова торба, която скрили в апартамента, увили тялото в чаршаф и го качили на тавана, където го набутали в отдушника на асансьорната шахта и го покрили с дъски и чували. Доволни от това временно решение на проблема, двете решили да изкарат пари от цялата работа и продали мобилния телефон на Маги в магазин за употребявани апарати (или го заложили в заложна къща). Сдобивайки се с цели 20 лева, Мария и Антоанета отишли да се почерпят с кафе. Двете се носели на повърхността на нещата, без да допускат да бъдат обзети от паника, разкаяние или вина за стореното. А може би просто били лишени от подобни чувства?

Уикендът минал, а двете бъдещи затворнички не предприели нищо, за да скрият жертвата си другаде. Водени от безгранична наглост и безразсъдство, дори решили да се похвалят с трофея си.

Горди от стореното

Маргарита Гергененова
Маргарита Гергененова

Денят минавал, а Маги не се прибирала у дома. Нейната майка Цветана Петрова започнала сериозно да се притеснява. Когато дъщеря й не се появила за вечеря, се обадила в Първо РПУ в Пловдив и подала сигнал за изчезването й.

Минала една безсънна нощ, а от Маги нямало никаква следа. Цветана хванала телефона и започнала да звъни на роднини, познати и приятели. Обадила се първо на Антония. С хладнокръвието на изпечена лъжкиня убийцата заявила, че Маргарита е излязла някъде със своя братовчед Димитър. Майката се озадачила, защото детето й нямало такъв роднина, но подминала това странно изказване, решавайки вероятно, че става въпрос за някакво недоразумение. Останалите обаждания също не дали резултат. Никой не знаел къде е Маги.

Полицията организирала група за издирване чак в понеделник на 8-и март. Служителите на реда вероятно са смятали, че момичето просто се е запиляло някъде по заведенията и ще се прибере невредимо. Нищо, че била на четиринадесет години. Такива случаи с лопата да ги ринеш.

Обнадеждена все пак, че полицията се е захванала за работа, Цветана прекарала Деня на жената с изтерзаната надежда, че издирването на дъщеря й ще даде резултат и детето й ще се прибере у дома живо и здраво.

Междувременно, необременени от подобни терзания, Мария и Антония с нищо не показвали, че крият някаква ужасна тайна. В неделния ден на 7-и март дори си спретнали купон. Убийците поканили бившия приятел на жертвата си, деветокласника Сашо, когото Мария харесвала, и той по-късно разказва, че двете били весели и пиели водка, сякаш имали някакъв повод. Според него „двете поливаха убийството на Маги“.

С настъпването на 8-и март на двете новоизлюпени убийци, неможещи повече да си държат езика зад зъбите, им хрумнала „гениалната“ идея да разкрият пред някого какво са направили. На тях вече не им било достатъчно да обсъждат стореното по между си и изпитвали отчаяна потребност да споделят подвизите си с трето лице и да се сгреят от изписаното на лицето му страхопочитание. Все пак според тях подвигът им бил достоен за възхищение и преклонение!

Три дни след зверското убийство на Маргарита разказали за смъртта й на своя приятелка – шестокласничката Кристина (в някои източници Константина). Мария и Антония обаче не спрели дотук. Съзирайки, вероятно, обидно недоверие в очите на 12-годишната Кристина, решили да й докажат, че не говорят празни приказки и я завели в блока на Антония, на тавана, където й показали скритото в асансьорната шахта тяло на Маги.

„Видях носа на Маргарита и много се изплаших” – казва по-късно малката Криси.  Доволни от създаденото впечатление, двете удушвачки заплашили момичето, че ако каже на някого и тя ще бъде последвана от същата съдба. Кристина обаче осъзнала, че не бива да си мълчи за нещо толкова сериозно и споделила със своята приятелка Ванчето, която я посъветвала да отиде в полицията.

Жестоката истина

На 9 март в 19:00 ч. изтерзаната Цветана получила обаждане от полицията. Казали й да дойде бързо в управлението. Тръгнала натам по домашно облекло, вярваща, че ей сега ще се види с дъщеря си, но същевременно, ядосана от безотговорното й изчезване, си повтаряла наум: „Ох, сега как ще я набия!“.

В районното я очаквал ужасен шок. Ченгетата й заявили с каменни физиономии: „Убита е, намерена е затворена, но не е насилвана. Убийците са задържани!”.

Олюлявайки се от тази чудовищна новина, Цветана едва намерила сили да попита кой го е направил. „Когато разберете, ще бъдете изненадани!” – отговорили й полицаите, но не й дали повече подробности.

Разбрала истината на следващия ден 10 март, но не от полицията, а от вестниците.

Пловдивските удушвачки са задържани
Пловдивските удушвачки са задържани

След като открила удушеното тяло на Маги, полицията извършила обиск в апартамента на Антония и намерила там дрехите на жертвата. Антония била арестувана незабавно, а около час след нея полицаите задържали и партньорката й Мария. Наложена им била мярка за неотклонение „задържане под стража“. Когато ги докарали в управлението за разпит, там вече били дошли две техни съученички (вероятно Кристина и Ванчето), за да дадат показания. Убийците се държали самоуверено и нагло. Антония поклатила заплашително глава срещу едно от момичетата и демонстративно прокарала пръст през гърлото си. Мария пък предупредила момичетата да внимават какво говорят, защото после ще съжаляват.

Два дни по-късно (на 11 март) двете момичета направили пълни самопризнания на разпита пред съдия, а на 12 март срещу тях били повдигнати обвинения по чл.116 от Наказателния кодекс – за предумишлено убийство, извършено по особено жесток и мъчителен за жертвата начин. Те били обвинени и в кражба на мобилен телефон, както и в закана за убийство. В хода на разследването било установено, че са удушили Маргарита от завист, а „идеята им хрумнала“ за първи път още през 2003 година. Антония казала на следователите, че била плакала през цялото време, докато душили Маргарита.

Веднага щом се сдобили с адвокати, удушвачките променили версията си и се опитали да представят убийството като нещастен случай. Заявили, че Маргарита се е задушила, докато на игра са пробвали върху нея хватки от джудото. Тя била спряла да диша за около 30 секунди и двете се опитали да я съживят с изкуствено дишане, но не успели.

Междувременно се появили услужливи слухове, според които при първоначалните разпити момичетата са били скубани и са изяли по няколко шамара, за да проговорят. Това обяснявало защо в началото говорели едно, а сега друго. Тези слухове остават непотвърдени от официалните източници.

Адвокатите подали жалба до Апелативния съд за промяна на мярката за неотклонение на двете момичета, но пловдивският съд я оставил без уважение. Прокуратурата смятала, че деянието им е предумишлено, и въпреки че са непълнолетни, двете са в състояние напълно да отговарят за постъпките си. Мария и Антония изчакали началото на процеса си в Сливенския затвор.

Процесът

Процесът срещу Антония Матева и Мария Дръндарова започва на 22 август 2004 г. в Пловдивския окръжен съд и се разглежда при закрити врати. По време на заседанията двете непълнолетни престъпнички, изглеждащи видимо отслабнали след престоя си в затвора, били строго охранявани от служителите на съдебната охрана. При едно от следващите си явявания в съдебната зала Мария пристигнала с остригана почти нула номер глава, а нейният адвокат обяснил, че това се е наложило, защото момичето било хванало въшки в Сливенския затвор.

На 13 октомври 2004 г. двете осмокласнички направили изявления пред съда. Антония посочила като мотив за убийството това, че Маги била по-популярна и харесвана от момчетата. Нейните две „приятелки“ не можели да се примирят с този факт и дълго време крояли планове как да я премахнат от пътя си. Освен женска ревност, Антония посочила в мотивите си и това, че Маргарита „не й помогнала, когато я изнасилили на един купон“. В последните си думи в съдебната зала Антония казала, че ако може да върне времето назад би помогнала на Маги.

Другата обвиняема Мария поискала прекъсване на заседанието, за да обядва и едва следобед дала обяснения пред съда. Настоявала докрай, че няма вина за убийството. Нейният адвокат Наум Китанов заявил, че ще поиска отвод на съдебния състав, защото са били допуснати фоторепортери, което е неправомерно, тъй като процесът е срещу непълнолетни. Родителите на Мария не присъствали в съдебната зала.

По време на делото били призовани 18 свидетели и 13 вещи лица, сред които съученици и учители на Маргарита. Майката на Маргарита Герганенова завела граждански иск в размер на 100 000 лева, който съдът отсъдил в нейна полза, но намалил обезщетението на 75 000 лв.

Антония и Мария се разплакват, когато чуват присъдата си
Антония и Мария се разплакват, когато чуват присъдата си

На 13 януари 2005 г. съдебният състав на Пловдивския окръжен съд решил, че двете момичета са виновни в предумишленото и особено жестоко и мъчително убийство на тяхната съученичка Маргарита Гергененова. Антония Матева получила осем години лишаване от свобода, а Мария девет години. Здраво притиснати една до друга двете момичета се разплакали, чувайки присъдата си.

Решението на съда предизвикало сълзи и в очите на майката на убитата Маги Цветана Петрова и нейната баба. Родителите на Антония заявили пред репортерите, че не чувстват вина за стореното от дъщеря им и не са допускали грешки във възпитанието й.

Освен това съдът постановил Мария и Антония да бъдат порицани публично, като присъдата им бъде обявена на всеослушание в тяхното училище „Братя Миладинови“ в Пловдив. Дрехите на убитата Маргарита – дънки, яке, маратонки, телефон, пръстен и огледалце, иззети като веществени доказателства, били върнати на майката.

Адвокатите на двете непълнолетни убийци обжалвали присъдата в Пловдивския апелативен съд. Делото стартирало на 3 май 2005 г., отново при закрити врати. Още на първото заседание бащата на Мария Дръндарова освободил адвоката на дъщеря си и пожелал да й бъде назначен служебен защитник. Тони Дръндаров обяснил постъпката си с факта, че по време на първия процес адвокатът на Мария не бил споменал пред съда, че той и съпругата му са в развод. Според него това би могло да бъде смекчаващо вината обстоятелство. Съдът приел искането му и отложил делото за 21 юни.

На 21 юни 2005 г. Апелативният съд стигнал до решението да намали присъдите на двете момичета с по една година и половина. Съдът не изяснил мотивите за това свое решение, а апелативният прокурор заявил, че ще обжалва намаляването на присъдите пред Върховния касационен съд. По закон максималното наказание за подобен вид престъпления е десет години.

Адвокатът на Мария Александър Попчев изразил задоволството си от решението на съда и казал:

„Мария най-накрая се призна за виновна и дълбоко се разкайва за стореното, но… само Стивън Кинг би могъл да разгадае защо е било извършено убийството. В случая трябва да се надникне в подсъзнанието, а в България това изобщо не е познато“.

Според него Мария и Антония едва ли ще бъдат превъзпитани, ако останат зад решетките по-дълго време.

Луда завист

Трудно е да се повярва, че две обикновени тийнейджърки биха могли да посегнат на живота на приятелката си, водени от чиста женска завист. Баналният израз „причините се коренят дълбоко в обществото“ изглежда важи тук с пълна сила. Родителите ли са виновни? Или учителите?

Според приятелите на двете убийци те са се движели в компанията на момчета, взимащи наркотици. Пиели са, пушели са трева, бягали са от училище, държали са се арогантно. Може би никой не е обърнал внимание на тяхното деградиращо поведение, защото днес то е нормално явление почти за всеки ученик. Родителите отдавна са забравили какви са били на тяхната възраст и колко голяма нужда са имали от подкрепа и разбиране. Потопени в борбата за изкарване на насъщния, възрастните оставят децата си напълно без контрол. Даже смятат, че възпитанието е работа на учителите. Това, разбира се, до известна степен е така, но оформянето на един млад човек започва и свършва в семейството.

Антония не обичала да учи. Често се оплаквала, че нищо не й влиза в главата и загубила интерес към училището. Криела чувствата си, сякаш смятала, че е срамно да показваш искрена радост или тревога. Прикривала ранимостта си под маската на непукизма. Вероятно с течение на времето душата й наистина е закърняла дотолкова, че да й позволи да отнеме човешки живот.

Психолозите и психиатрите, които я преглеждат, установяват, че тя е нервна по характер и се дразни за съвсем дребни неща. Няма данни да е имала сериозен приятел, тъй като й било забранено да води момчета вкъщи.

Според нея било съвсем естествено да пие и пуши на 14-годишна възраст. Ценностната й система почивала на убеждението, че преуспелият човек е този, който има много пари и може да си купи каквото поиска.

Дълбоко в себе си момичето било изтъкано от комплекси. Компенсирала чувството си за непълноценност с неподчинение към авторитета на възрастните. Когато си тийнейджър е модерно да нарушаваш правилата. Това се харесва на лудите ти връстници, в чиято компания копнееш да бъдеш. За да си популярен се искат жертви.

Проблемите си разрешавала с агресия. Борела се със самотата, заобикаляйки се с хора. Антония се сближила с Мария, точно защото била весела и общителна. Двете момичета бързо станали неразделни.

Маргарита и Мария
Маргарита и Мария

Преди приятелството си с Антония Мария била много близка с Маргарита. Но последвалите събития подсказват, че може би винаги е изпитвала прикрита завист към по-хубавото и по-популярно от нея момиче. Когато Антония се появила на сцената, Мария сигурно се е почувствала по-силна и е започнала да излива пред нея насъбралата се с години в душата й злъч. Уверената в себе си Маргарита не помагала никак за изглаждането на комплексите на двете бъдещи убийци. Когато й казвали, че харесват някое момче, тя правела всичко възможно да привлече вниманието му преди тях. Страшно се дразнели от това, че се прави на по-голяма.

Двете депресирани тийнейджърки вероятно не са можели да понасят слънчевия характер и жизнеността, които излъчвала Маргарита. Дълбоко в душите си изгаряли от желание да са като нея. Но това било нещо, което не допускали да признаят дори пред себе си.

Психолозите и психиатрите определят Мария като емоционален инвалид, неспособен да съпреживява дълбоко. Но освен това тя е надарена с доста висок интелект. До 4-и клас учела в състезателна паралелка за напреднали деца и ходела по олимпиади по български език и математика, на които често печелела първите места.

Като дете колекционирала доста неща – картинки и снимки. Родителите й били доволни от нея. Мария била подредена, послушна, прибирала се в 20:00 ч. и никога не се забърквала в неприятности. Слушала поп-фолк, но кой ли не го слуша, гледала сериали.

Естествено, животът й не бил безоблачен. Тя била лишена от много неща. Родителите й не можели да си позволят да й купят мобилен телефон. Отчаяно искала да бъде облечена като другите деца, но финансовото състояние на семейството й не го позволявало. На всичкото отгоре родителите й били в процес на развод, което още повече усложнявало психическото й и емоционално състояние.

За разлика от Антония, тя не харесвала да бъде заобиколена от много хора и точно затова не обичала да ходи на дискотека. Мария била склонна да се противопоставя на колектива. Нямала лидерски умения, но много й се искало да бъде център на вниманието и да контролира нещата. Обичала да играе роля и да се преструва, защото забелязвала, че така околните я приемат по-положително.

Маргарита засенчвала жалкото им съществуване. Те искали да греят с нейната светлина. Премахвайки я от пътя си, не тя, а те – двете неудачници – щели да се превърнат в център на вниманието.

Постигнали точно това, но призракът на убитото от тях момиче ще ги преследва завинаги.

Живот след затвора

През пролетта на 2009 г. Антония и Мария завършват 12-и клас в Трудово-поправителното училище към Сливенския затвор с отличен успех. Празнували абитуриентския си бал зад решетките. Без ушити по поръчка рокли, без лъскави коли, прически и скъпи подаръци. Те са почти на 20 години и скоро ще излязат на свобода.

„Не вярвам да посмеят да се върнат в Пловдив. Ако им е останала капчица съвест, няма да намерят покой до гроб“ – казват съучениците на убитата Маги.

През изминалите години двете запазват приятелството си и посвещават времето си на учението, което им помага да се откъснат от мислите за тегавото всекидневние на затворническия живот. Освен уроците, посещават театрален курс, научават се да бродират, да садят цветя, да рисуват празнични картички.

“Искам да забравя… всичко и да продължа напред. Предстоят ми нови неща в живота. Завърших училище и трябва да мисля за бъдещето, не искам да се обръщам назад.” – казва Антония.

През 2007 г. пускат по училищата филм за детското насилие, озаглавен „Умирай лесно“. В него Антония казва: „Надявам се като излезем да се е позабравило! Много кофти, че стана така с Маргарита ама…“ – (б.а. – тази информация е взета от коментар в интернет. Моля, ако някой е гледал филма да потвърди дали цитатът е верен!).

Мария Дръндарова пише на родителите си:

„Мили мои родители, нямам търпение да се прибера вкъщи. Съсипах живота ви, но не мога да върна времето назад. Разбрах колко щастлива съм била преди, но не съм го осъзнавала. Говорите ми да съм силна, но вие бъдете, защото аз все някак си ще се оправя“.

На 7 декември 2009 г. Антония Матева била освободена от затвора за добро поведение. Върнала се в същия апартамент – домът на родителите й – в който през 2004 г. заедно с Мария убиват Маргарита. Според журналистите тя превърнала дома си в затвор – не излизала никъде от страх, че може да срещне родителите на жертвата си, а може би и от лесно обясним срам.

Услужлива бабичка от същия вход обяснила на репортерите колко затворено семейство са Матеви и как бащата е малко агресивен. Казала, че не разговарят почти с никого – нормално, че кой родител на убиец ще тръгне да фамилиарничи с хората. Възрастната жена, очевидно сведуща по всички въпроси от житието на съседите си, споделила, че майката на Антония Пепа се е разболяла след осъдителната присъда на дъщеря си:

„Явно стресът й докара рак. Не е добре жената. Две операции претърпя“ – с почти искрена загриженост споделя съседката.

Антония и нейните родители отказват да дават интервюта на журналистите, които ги преследват навсякъде. Майката обяснява на един репортер, че дъщеря й е суетна и не може да се показва навън без грим и прическа.

За разлика от мълчаливото семейство Матеви, бащата на Мария Дръндарова е доста словоохотлив. Той казва за bTV:

„Мария е едно нормално дете, това е. Не беше отличничка. Не мога да допусна, че е убийца. Абсурдно е. Трябва да има заплаха за живота й, за да го извърши. Не мога да обвинявам никого. Така е било писано.

Много бързо порасна до зряло момиче с разбирания. Първо искаше да стане манекенка, след това – да учи за следовател.

Чувствам се лош родител. Обвинявам се, че съм допуснал да се сприятели с лоши момичета. Не съм й обръщал достатъчно внимание, защото постоянно съм ангажиран с работа. Но кризата притиска всеки в България. Имали сме проблеми със съпругата, които са утежнили нещата, но Мария е по-адаптивна от много други деца.

Учих я как да общува, психолог съм. Ако психолог не може да улови такъв проблем, кой друг? Оттеглям се от психологията след това, което се случи. Но и в училище освен за цифри и букви трябва да мислят за други неща“.

Дъщеря му ще остане зад решетките още няколко месеца и е избрана за диджей в затвора, заради музикалните й заложби. Мария получава диплома за компютърен оператор и текстообработка и възнамерява когато излезе да учи задочно икономика.

В сливенската килия си има телевизор, абонирала се е за модни списания и вестници. Мария чете много романи и енциклопедии и пише стихове. Но често сънува кошмари.

Версията на Дръндаров

Тони Дръндаров
Тони Дръндаров

„Откакто попадна в затвора, дъщеря ми много се промени. Чак сега започна да проумява какво се е случило с живота й“ – Тони Дръндаров.

Мария редовно пише писма на родителите си. В едно от тях казва: „Сега разбирам колко щастлива съм била преди. Трябваше да загубя свободата си, за да оценя сега колко много ми липсва.“

Нейният баща Тони Дръндаров е убеден, че Мария не е способна да извърши убийство от завист. Той вярва, че причината е съвсем друга, но полицията е отказала да разследва тази версия. Според него убитата Маргарита се е опитала да запознае Мария и Антония със свой приятел – сутеньор, за когото момичетата щели да проституират насила. Точно това било накарало двете приятелки да убият Маги. Дръндаров твърди, че в цялата тази схема има замесени полицаи от Първо РПУ в Пловдив.

„Още по време на съдебния процес открих в тефтерчето на дъщеря ми имената и телефонните номера на полицейски служители от Първо РПУ“ – разказва бащата. – „Показах ги на адвоката си, но той ми нареди да мълча за това. А наскоро дъщеря ми ми призна, че Маргарита е искала да я запознае със свой приятел, който е известен сутеньор в Пловдив. Младежът много искал Мария да работи за него като проститутка и се опитвал да я вкара в схемата си чрез Маргарита“.

В коментар, носещ неговото име, оставен под тази статия, той казва:

„Мария въобще не е този изрод, който бе представен пред обществото. Фалшивият образ беше за прикриване на скандалните истини около мистериозното убийство. Най-вероятно тези истини ще си останат завинаги „погребани“ у нея и никога няма да излезнат на бял свят. Жестоките манипулации я смазаха и й „запушиха устата“. Тя не получи нормална правна защита и бе осъдена от незаконосъобразен съдебен състав, при редица пропуски, нарушения и нередности. И ще полудява още дълго време в затвора…“

“Не чувствам озлобление към Антония и Мария. Животът на семейството ми е провален, техният също. Моята Маги по характер беше жизнерадостна, любвеобилна и искрена. Споделяше всичко” – казва майката на Маги.

Цветана Петрова, която сега е в чужбина, се утешава в прегръдките на втората си дъщеричка, която също носи името Маргарита – в памет на завинаги загубената си кака.


Статията е написана по идея на: Nanny и Някой си
Използвани са материали от голям брой български новинарски сайтове. Тъй като голяма част от данните (и дори имената) в тях бяха доста противоречиви, не гарантирам за точността на описаните събития. Ако някой открие някаква неточност, моля да съобщи за нея в коментарите – естествено подкрепена доколкото се може с факти.

The following two tabs change content below.
Подкрепи ме, за да мога да пиша редовно:
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

118 коментара on “Антония Матева и Мария Дръндарова: Пловдивските удушвачки

  1. За пореден път се убеждавам, че в България трябва да се въведе смъртното наказание. Особено за изроди като тези. Ако съм на мястото на родителите на Маргарита лично ще ги линчувам тези в момента , в кйто излязат от затвора !!!!!

  2. Изключително малки присъди за такова деяние!
    Доживот щяха да получат при адекватни закони.

  3. Да, но в България НЯМА такива закони.
    Тук убиваш и лежиш като за кражба. Но Я си посмял да откраднеш не ти мърдат поне 10! Е не само в България има такива издънки и все пак. Никакви спорове по въпроса къде трябва са убийците на момичето. Или в затвора(поне още 20 години) или на бесилото. Какви са тези глупости за две страни на монетата. Вие да не сте луди или сте познати на убийците. Отнет е човешки живот ПРЕДОМИШЛЕНО, АЛООООООО!!!!!!!!!!!! Къде е справедливостта!!!!! Съжалява ли, разкайва ли се. Баси! НА ГИЛОТИНАТА! Това са доказани убийци!!!!!!

  4. Къде е „ДОЖИВОТНИЯ ЗАТВОР“,изобщо има ли го в моята прекрасна страна БЪЛГАРИЯ??????????Или това „БЕЗ ПРАВО НА ПОМИЛВАНЕ“??????СЛЕД КАТО СЕ Е ОТСЪДИЛО ЧЕ Е ПРЕДУМИШЛЕНО УБИЙСТВО ПО ОСОБЕНО ЖЕСТОК ЗА ЖЕРТВАТА НАЧИН.??????????????? И МЕН НЕ СА МЕ ХАРЕСВАЛИ МОМЧЕТАТА ОТ СЪУЧЕНИЦИТЕ МИ ,НЕ СЪМ ТРЪГНАЛА ДА ТРЕПЯ ХОРА!!!!!! Както се е изказал тъпия адвокат самозаблуждавайки се, че прилича на западните си колеги“… В случая трябва да се надникне в подсъзнанието, а в България това изобщо не е познато“. “ Да те попитам ТЪПАКО ТЕЯ ДВЕТЕ МУХЛИ ИМАТ ЛИ ИЗОБЩО СЪЗНАНИЕ,ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ПОДСЪЗНАНИЕ! А В СЛУЧАЯ СЕ ДОКАЗВА ЧЕ ТЕЯ ДРИСЛИ СА СЪС ВСИЧКИЯ СИ И С ЯСНО СЪЗНАНИЕ СА ИЗВЪРШИЛИ УБИЙСТВО!!!А ТАЯ С ТЕЯ ПРИКАЗКИ ОТ 1001 НОЩ, ЧЕ Я БИЛИ ИЗНАСИЛИЛИ НА НЯКЪФ КУПОН МИ ТЯ МНОО ЩЕШЕ ДА СЕ РАДВА,ЕТО КАК СИ ПРОТИВОРЕЧАТ.СЕГА ОСТАВА И КАТО В АНГЛИЯ ДА ГИ НАГРАДИТЕ С ДОЖИВОТНА АНОНИМНОСТ И ТОГАВА НЕ ЗНАМ ЩЕ ТРЯБВАТ МНОГО БОЕПРИПАСИ ДА ВИ СРИНЕМ И САМО БУНТОВЕ И РАЗМИРИЦИ,НИЩО НЯМА ДА Я ОПРАВИ СКАПАНАТА ДЪРЖАВА!!!

  5. Аз мисля че момичетата достатъчно бяха наказани,и трябва да им се даде втори шанс защото и те са човешки същества.

  6. Трябва да им се даде шанс и то втори само ако гилотината не им е откъснала изцяло простите глави от първия път!!!
    Хората казват,че око за око прави целият свят сляп,но убийството е нещо непростимо.

  7. Мен ме шокира изключително много начина на живот, който са водили тези 14-годишни момичета с всичкия алкохол, наркотици, цигари, връзки и т.н. Тези родители слепи ли са били, че да не обърнат внимание на това? Колкото и нелепо да изглежда коментара ми след всичко изписано, смятам, че средата е от огромно значение за изграждането на тези личности и съм сериозно притеснена за съдбата на подрастващото поколение.

  8. Потресаваща история. И все пак удивително е нежеланието на този баща да се изправи лице в лице с реалността – отгледал е чудовище. Не може винаги вината да се стоварва върху обстоятелствата – те се само катализатор, който помага да излезе наяве това, което отдавна е било посято в човека – омраза, злоба, завист. Толкова малки, а толкова жестоки и лишени от всякаква душевност. Не е вярно, че родителите винаги защитават децата си, има и такива, които са обективни. Но за да си признаеш, че си създал чудовище, се иска много смелост. Със сигурност не е лесно да признаеш колко много си сгрешил като родител. Направо фатално. Бих попитала този нещастен баща не се страхува, че един ден може да свърши като приятелката на дъщеря си? Кога ли този вече пораснал Франкенщайн ще се обърне срещу създателя си? Бъдете нащрек, господин Дръндаров, дъщеря ви е психопат, лишен от всякакви чувства – факт, дори да не ви харесва, дори и да отказвате да го признаете.

  9. В един от коментарите, четох едно безумно изказване, че не трябва да обвиняваме момичетата!!!! Абе Лина ти добре ли си ??? Тук става въпрос за човешки живот, отнет и загубен. Ако наистина версията на бащата беше вярна, че видиш ли техните деца били застрашени от сотенъор, тогава щяха да потърсят помощ, но не и да убият момичето. Това е за замазване на положението и не може да бъде причина да убиеш човек. На мен също са ми се случвали не малко лоши неща, но не съм посегнала да убия човек.Едно е да плеснеш шмар, както и да е…………., но да убиеш… Според мен трябваше да гният в затвора до края на живота си, без шанс за развитие и бъдеще.

  10. Kuman ще ти кажа следното аз цял живот съм била аутсайдер,била съм, съм и продължавам да бъда и това не ме е накарало да убия никой. Не искам да казвам колко много са ме обиждали в училище, плюли са ме, псували са ме и какво ли още не.И то да беше само в училище, ако знаеш колко много са ми се подигравали за килограмите и наднорменото тегло и не съм срещала подкрепа от никого и продължавам да не срещам. И как си обясняваш това, че не съм убила никого ? Само човек с болна психика може да намери нормално обяснение за тези двете.

  11. kuman аз също съм била аутсайдер и в училище и в живота. Що обиди съм отнесла и за килограмите, и за дрехите, че не съм се обличала модерно, но не съм убила никого.Е това как си го обясняваш? Това, което казваш за родителите и хората също не съм съгласна. Не може да се каже,че не са имали подкрепа. В затвора са завършили с отличен успех, стимулирали са ги, макар да не заслужват изобщо. После са ги освободили за добро поведение и в затвора са прекарали само 5-6 години. След което са заминали за чужбина и са почнали работа. За разлика от нещастното момиче за, което слънцето няма да изгрее никога повече.Аз не смятам, че заслужават съжаление. Ти знаеш ли kuman колко много деца има изразтнали по домове без родители, които се превръщат в достойни хора и не само, че не убиват ами помагат на другите.Замисили се и ще видиш, че ситуациите и трудностите в, които е поствен един човек, дават най- добра възможност да разбереш той какъв е.

  12. Жалко за момичето, загубило живота си по такъв начин. Помня този случай, по-късно през същата година се случи и друга трагедия – 17-годишния Кристиян от Перник уби съученика си Кристин… Бих искала да ви питам, мислили ли сте да публикувате статия за още едно брутално убийство на дете в България – за 16-годишният Борислав, който през 2011 наръга 90 пъти с нож едно 12-годишно дете? Ето тук има информация по случая: http://www.politika.bg/article?id=23640 , но доколкото знам, в момента убиецът е на свобода и дори преди една година доколкото си спомням, бащата на жертвата беше срещнал убиеца на сина си на свобода, точно до него по време на протест за сваляне на правителството…

  13. И в крайна сметка независимо мотива и причината тези двечки са убили едно момиче и са убийци, което по какви ли начини не го прочетох в текста… то ‘прясноизлюпени’ ли не беше :Д. Шегата настрана и тричките на тая възраст какви ги вършат? Колко слепи са родителите да не видят това? Надявам се в днешно време нещата са по-обуздани.

  14. Тия двете пикли могат само да се радват че това не е Америка, щото там доживотната за това нещо не им мърда, а ако са пълнолетни би могло и по лошо да е, 7-8 години са подигравка за това нещо, само това мога да кажа.

  15. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=347642
    „Тони Драндаров, който единствен знае местообитанието на дъщеря си, Мария заплашила всеки, който разкрие адреса й със съд. Причината е, че не искала да разговаря с никого. Не била добре психически след времето прекарано зад решетките.“ Ужас

  16. Някой от пишещите тук да се е усетил, че Антония и Мария са убили Маргарита защото Вариант №1 им е било заповядано от жрецът им в сатанинският съюз, където са членували или защото Вариант №2 са се увличали по Сатанизмът или друга подобна религия на злото?

    Явно Маргарита е имала нещо общо с някоя християнска църква (обърнете внимание, че се е снимала под християнска праволславна икона) и това е я направило идеална жертва.

  17. Изродки мръсни, не се учудвайте ако някой ден дъщерите ви имат същата участ ! Господ забавя , но не забравя така да знаете като не сте получили справедливо наказание може някой ден да се върне на най – скъпото ви !

  18. Еееее значи кофти, че идвам с такова закъснение в сайта. 🙂 Кажи речи 5-6 години след повечето от постовете. И май заварвам тотално мъртвило на около.

    Интересни са ми някои от юзърите.
    Монтана, как ти е първото име ако не е тайна?

    ______________

    Иначе относно самата статия. Българска му работа. Мизерия и половина. Чалгарки замесени в убийство. Тази държава от край време си слиза стремглаво на долу. Сега сме 2018-та и някои неща в мн. малко отниошения вървят на горе иначе кажи-речи си е същата мизерия. Но по времето когато статията е писаната и описва събитията станали през 2009 си е било баш в разга на мизерията.
    Аз този случай с тези двете чалгарки чак сега го научавам. Правосъдието в България е под всякаква критика. Тотален смях и подигравка. Както се каза из някои от коментарите – ако тия двете бяха в Сащ с кариерата им просто щеше да е тотално приключено. Пълно чао и пълно сбогом. Щяха да си одъртеят зад решетките. Ма както се каза – БълХария – държавата на мафията, мутрите, чалгарите, циганите убийци и псевдо – масоните. Помийна яма.Добре дошли в ануса на света. Мястото с население разделяно м/у това да ближе задника на Русия и задника на САЩ. Алелюя!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *