Аманда Нокс и убийството на Мередит Къчър

На 2 ноември 2007 г. италианската полиция открива 21-годишната Мередит Къчър мъртва, потънала в кръв на пода в спалнята й. Полуголото, но увито в одеяло тяло на момичето кара полицията да подозира, че убиецът или убийците й са познавали жертвата си, или най-малкото са били чувствителни към сексуалното насилие. Къчър – студентка от Университета в Лийдс – била брутално заклана предната нощ във вилата, където живеела заедно с американската студентка Аманда Нокс и две италиански момичета – Филомена Романели и Лаура Мецети. Нокс и Къчър били студентки в Университета за чужденци в живописния град Перуджа в централна Италия.

Покрай разследването на убийството на Къчър излизат на бял свят факти за необуздания живот, воден от чуждестранните студенти в града. Сензационните разкрития на британските и американски медии хвърлят сянка на съмнение върху способностите на италианската правосъдна система и превръщат случая в медиен цирк.

Основаният през 1921 г. Университет за чужденци днес привлича около 8 000 чуждестранни студенти на година. Със своето младо население, артистични традиции, красотата на средновековната си архитектура и местоположението си в зеленото сърце на провинция Умбрия древният град Перуджа изглежда идеалното място за всеки студент, желаещ да учи в чужбина. Но сега репутацията на града е омърсена от стряскащото убийство. Отдавна прочут в света със своя шоколад, Перуджа става известен като място на ужасяващо престъпление.

Невинна жертва: Мередит Къчър

Мередит Къчър
Мередит Къчър

Мередит била тихо момиче – прилежна и ученолюбива. Най-малкото дете на журналиста Джон Къчър и Арлийн Къчър, тя е родена на 28 декември 1985 г. и израства в Коулсдън – малко градче в пределите на лондонското предградие Кройдън. Приятелите и семейството й я наричат Мез. Посещава частно училище за момичета и след това Университета в Лийдс. Там взема съдбовното решение да прекара една година в изучаване на модерна история, политически теории и история на киното в Университета в Перуджа, чрез европейската програма за размяна на студенти „Еразъм“.

Мередит си намира квартира чрез обявите в университета и така се запознава с Аманда. Техните италиански съквартирантки разказват, че двете първоначално си допаднали. Разговаряли на английски помежду си и въпреки огромните разлики в темперамента си открили, че имат и много общи неща. И двете обичали да се забавляват на чашка в нощните заведения, да пушат марихуана и да свирят на китара.

Но приятелството им изглежда имало граници. Мередит споделила с английските си приятели и с родителите си, че Аманда си била намерила приятел още с пристигането й в Перуджа – мрачният и напрегнат Рафаеле Солечито. Тя и двете италиански съквартирантки се дразнели от честите посетители на общителната Аманда. Двете с Мередит постепенно се отчуждили.

Мередит, заедно с Аманда и техни приятели, прекарала нощта на Хелоуин на купон у своя италиански приятел Джакомо Силензи. Силензи живеел на приземния етаж в същата вила, заедно с още трима младежи. На 1 ноември момичетата си тръгнали отделно. Мередит вечеряла в апартамента на приятелките си Робин Бътъруърт и Софи Пъртън, а после гледали филма „Тетрадката“ на DVD. След края на филма Софи я изпратила на известно разстояние и Мередит се прибрала в квартирата си към 21:15 часа.

Гърлото й било прерязано преди настъпването на полунощ.

Загадъчно убийство

На следващата сутрин съседка намерила два мобилни телефона в градината край къщата си. Притеснена, че може да са подхвърлени от терористи, вероятно с цел задействане на бомба, тя се обадила в полицията. Полицията бързо проследила телефоните и научила, че принадлежат на Мередит. Полицаите се отбили във вилата на момичетата на пътя „Виа Пергола“ и заварили Аманда и Рафаеле пред къщата. Влизайки в дома и разбивайки вратата на стаята на Мередит, заключена отвътре, полицията открила тялото й. Освен двата телефона, липсвали и други нейни вещи – пари, две кредитни карти и ключовете от къщата.

Къщата, в която е убита Мередит Къчър
Къщата, в която е убита Мередит Къчър

На леглото имало кървав отпечатък от нож, под възглавницата на Мередит – кървав отпетачък от длан, а по стената – ивици от кръв, сякаш някой се бил опитвал да избърше кръвта от ръцете си. Два напоени с кръв пешкира лежали под тялото, а трети, също зацапан с кръв – на леглото. По пода имало следи от маратонки „Найк“ с концентрични кръгове на подметките – три от тях до Къчър, а останалите – водещи към коридора и входната врата. Върху килимчето в банята бил открит отпечатък от бос крак.

Аманда Нокс
Аманда Нокс

Двете италиански съквартирантки, както и четиримата младежи, били заминали при близките си за празниците и все още ги нямало. По-рано същата сутрин Аманда се била обадила на Филомена, за да й каже, че входната врата е отворена, а по пода на банята има следи от кръв. Казала й още, че ще отиде да доведе Рафаеле, но първо ще си вземе душ. По-късно Аманда обяснила в съда, че не се била разтревожила от кръвта, защото си помислила, че някоя от съквартирантките й е в цикъл и не е почистила след себе си.

Полицията наредила на всички присъстващи да излязат и заградила къщата с полицейска лента, макар че съквартирантката Филомена успяла да влезе по-късно, за да си вземе чантата и лаптопа. Карабинерите пристигнали в около 13:30 часа, а прокурорът Джулиано Минини – малко преди 15:00 ч. Той влязъл в къщата заедно със съдебния лекар Лука Лали.

Криминалистите не позволили на съдебния лекар да измери температурата на Къчър в този момент, което довело до проблеми с установяването на точното време на смъртта й по-късно. Лука Лали установил три прободни рани по врата на Къчър, синини, както и наранявания, които биха могли да предположат насилствен сексуален контакт. Лали определил причината за смъртта като комбинация от загуба на кръв и задушаване.

Аманда и Рафаеле променяли историите си за събитията в онази сутрин и в нощта на убийството няколко пъти по време на разследването.

Рафаеле Солечито
Рафаеле Солечито

Според една от версиите им двамата уж били у Рафаеле от ранна вечер до следващата сутрин. Той казал, че е бил пред компютъра си през по-голямата част от вечерта, а после гледали филма „Невероятната съдба на Амели Пулен“. Но разследващите установили, че компютърът му почти не е бил използван в онази вечер.

Аманда казала, че била чела една от книгите за „Хари Потър“ в дома на Рафаеле; полицията видяла тази книга на местопрестъплението, но Аманда не споменала, че е връщала книгата у дома.

Според друга нейна версия Аманда си била у дома и чула убийството. Това съвпадало с неясния видеоматериал, заснет от охранителните камери в квартала, който според полицията показва как тя се прибира в около 20:45 часа.

Накрая Рафаеле заявил, че е бил твърде напушен и дори не си спомнял дали Аманда е била с него през цялата нощ. Телефоните и на двамата били изключени между 20:00 и 20:30 часа в нощта на убийството и останали така чак до сутринта на следващия ден.

Рафаеле казва, че в онази сутрин са стигнали до вилата точно преди пристигането на полицията и че се бил опитвал да се свърже с властите, за да съобщи за влизане с взлом, след като видял, че прозорецът на една от стаите е разбит. Полицията обаче заподозряла, че самият той е счупил стъклото.

Впоследствие се установило, че той е звънял на номера за спешни случаи чак след появяването на полицаите, дошли да проверят сигнала на съседката. Двамата младежи настоявали, че са нямали представа, че Мередит лежи мъртва в спалнята си.

Но въпреки твърдението си, че не е влизала вътре по-късно Аманда много точно описва местопрестъплението. Освен това свидетелят Марко Куинтавале дал показания, че някаква млада жена, която той идентифицирал като Нокс, била пазарувала в неговия магазин рано същата сутрин по времето, когато твърдяла, че е била в дома на Рафаеле.

Апартаментът на Рафаеле миришел на белина, а властите открили касова бележка от магазина на Куинтавале. Детективите подозирали, че белината и парцалите, открити там, са послужили за почистване на къщата и оръжието на убийството.

Да обвиним черния

В идните дни полицията разпитала няколко пъти Аманда и Рафаеле. Детективите проявили интерес към СМС-ите, разменени между нея и нейния шеф, Патрик Дия Лумумба.

Патрик Лумумба
Патрик Лумумба

Макар да била твърде млада, за да може законно да пие в САЩ, Аманда без проблеми си намерила работа в един бар в Перуджа. Патрик Лумумба (44 г.) бил собственик на „Льо Шик“ – малък бар близо до университета. Той решил, че общителната и привлекателна Аманда би била без съмнение полезна за бизнеса му и я взел на работа.

Лумумба се запознал с Мередит в бара през същия октомври. Тя му казала, че може да приготвя мохито и той я приканил някой път да дойде и да покаже уменията си.

На 1 ноември Лумумба изпратил на Аманда СМС, за да й каже, че няма нужда да идва тази вечер, защото бара е почти празен. Тя му отговорила: „До скоро“. Според адвокатите на Аманда полицията нарочно перифразирала това съобщение, за да изглежда, че двамата са се срещали по-късно, пропускайки най-важната финална фраза, в която тя му пожелава: „Лека нощ“.

Научи повече за:   Александър Николаевич Спесивцев: Маниакът надомник

Полицията продължила да я притиска за Лумумба и накрая Аманда обвинила него в убийството. Преводачката Анна Донино свидетелства по-късно, че Аманда е изглеждала облекчена, когато най-сетне променила историята си, за да каже, че си е била у дома и е чула писъците на Мередит, докато Патрик я нападал. Тя твърдяла, че Патрик е бил влюбен в Мередит. Но той настоявал упорито, че е срещал английското момиче само няколко пъти.

Нокс казала на полицията, че била срещнала Патрик на кварталното баскетболно игрище във вечерта на убийството и двамата пристигнали във вилата в около 21:00 часа. Патрик и Мередит се оттеглили в спалнята на последната, а по-късно Аманда я чула да крещи, при което просто си запушила ушите. Ако тази версия е вярна, тя очевидно била забравила всичко до следващата сутрин и не го свързала с кървавите следи в апартамента. Полицията арестувала Аманда същата вечер, най-вече заради противоречивите й показания.

Лумумба бил арестуван на следващия ден, но бързо успял да докаже, че e прекарал вечерта в бара си и бил освободен на 20 ноември 2007 г. Впоследствие той съди полицията за 516 000 евро за неправомерно задържане. На 16 март 2009 г. италианският съд присъжда на Патрик 8 000 евро. Следващата му стъпка била да заведе дело срещу Аманда за клевета.

Виновен? Руди Херман Геде

Патрик отървал кожата, а вниманието на полицията и медиите се насочило към друг африкански имигрант. Докато властите държали Нокс, Лумумба и Солечито в ареста, експертизите показали, че кървавите отпечатъци на местопрестъплението не съвпадат с техните, но за сметка на това пасват идеално с тези на дребния наркопласьор и крадец Руди Херман Геде. Той бил задържан в Германия, където се опитал да пътува във влака без билет и бил екстрадиран в Италия по подозрение в убийство.

Руди Херман Гуеде
Руди Херман Геде

Руди Херман Геде се преместил от Брега на слоновата кост в Италия заедно с баща си на 5-годишна възраст. Когато баща му се върнал в икономически и политически нестабилната западноафриканска държава, Руди останал в Европа под крилото на проспериращия бизнесмен Паоло Капорали и неговото семейство. Той останал при тях дори след връщането на баща му в Перуджа. Но неговото бурно юношество обтегнало отношенията му със семейство Капорали. Той пропаднал в тъмната страна на студентския купонджийски живот в града, превръщайки се в дребен наркопласьор. В едно сбиване с ножове получил белег на корема.

Руди познавал четиримата младежи, живеещи на приземния етаж на вилата. Той казал на полицията, че той и Мередит са се запознали на хелоуинското парти у Силензи. Уговорили си среща за следващата вечер, което противоречи на показанията на английските й приятелки, твърдящи, че Мередит се е прибрала у дома, тъй като била уморена, а не защото имала други планове.

Руди признал, че е бил във вилата в нощта на убийството и двамата с Мередит са правили секс по взаимно съгласие. Но твърдял, че не я е убивал. Настоявал, че някой е проникнал в къщата и е убил Мередит, докато той е бил в тоалетната, внезапно покосен от разстройство от лоша храна. Слушал iPod-а си в банята, но накрая писъците й проникнали през слушалките.

Когато се окопитил и излязъл, видял някакъв италианец с кестенява коса – който според него би могъл да бъде Рафаеле – когото не познавал. Мъжът го обидил с расистка псувня и му напомнил, че всички ще предположат, че черният е виновен. После си тръгнал.

Руди свидетелствал, че бил чул, но не и видял Аманда, макар да казал на полицията, че я бил срещал само веднъж – в „Льо Шик“. Руди предположил, че тя може да го е объркала с Патрик, макар двамата африкански имигранти да имат 20 години разлика във възрастта и съвсем не си приличат.

В своята версия за събитията Руди се опитал да спаси Мередит, но се отказал, паникьосал се и избягал. Полицията установила, че после бил отишъл в студентска дискотека, където останал дълго след полунощ, а после се отбил в бар, където останал до зори. На следващата вечер отново излязъл по заведенията. Свидетели разказват, че когато диджеят в дискотеката обявил минута мълчание в памет на Мередит, Руди продължил да си танцува. На следващия ден заминал за Германия, където бил заловен.

Руди Херман Гуеде
Руди Херман Геде

Руди приел да бъде съден по бързата процедура, очевидно вярвайки, че Аманда и Рафаеле се опитват да го натопят. ДНК-то, оставено след срещата му с Мередит и неговата неправдоподобна история за хранително отравяне допринесли за получаването на 30-годишна присъда.

Той обжалвал решението на съда, излагайки предположението си, че Аманада е убила Мередит заради спор за пари и през декември 2009-а присъдата му била намалена на 16 години.Руди твърдял, че Мередит е наричала Аманда „дрогирана проститутка“ и че Аманда имала нужда от пари, за да си купува наркотици.

Италианските прокурори, макар и доволни от осъждането на Геде, оставали убедени, че той не би могъл да е действал сам. Освен несъответствията и неправдоподобността на техните показания за действията им във въпросната нощ, веществените доказателства, свързващи Аманда Нокс и Рафаеле Солечито с местопрестъплението, продължавали да се трупат.

Аманда Нокс: Фатална жена?

Аманда Нокс
Аманда Нокс

Аманда Нокс израства в западен Сиатъл, в тихата и зелена част на града край залива Пюджет Саунд. Когато родителите й се развеждат, нейната майка Еда Мелас я отглежда сама. Мелас е учителка по математика, а бащата на Аманда – финансов директор в магазини „Мейсис“.

Винаги отлична ученичка, Аманда спечелва частична стипендия за обучение в престижното подготвително училище към Университета в Сиатъл. Тя се учела отлично и дори намирала време да се занимава с театър и футбол. След завършването постъпила в Университета във Вашингтон, където изучавала италиански, немски и японски език и художествено писане.

Полицейската преводачка Ейда Колонтане и италианската й съквартирантка Лаура Мецети свидетелствали, че са видели червена следа по шията на Аманда, вероятно от сбиването й с Мередит. Полицията открила нейни отпечатъци от пръсти в окървавената спалня на Мередит, както и възможен неин отпечатък от длан върху главата на жертвата.

Експертите криминалисти идентифицирали прясна кръв от Нокс и Къчър в мивката на общата им баня. Преводачката Колонтане дала показания, че италианските съквартирантки са й казали, че намерените от полицията ножове са от тяхната кухня. Според преводачката това твърдение накарало Аманда да избухне в сълзи.

Аманда Нокс с кучето си
Аманда Нокс с кучето си

Полицаи и други свидетели разказали, че Аманда и Рафаеле се държали необичайно нежно помежду си по време на разпитите, имайки предвид напрегнатите и трагични обстоятелства. За разлика от тях, другите разпитвани приятели на жертвата били видимо разстроени. Аманда била тиха и странно спокойна. Рафаеле – объркан и възбуден.

Поддръжниците на Аманда казвали, че всичко това са косвени улики. Нейни роднини, приятели и бивши гаджета твърдели, че подобно престъпление е немислимо за характера на това мило и грижовно момиче.

Аманда имала няколко връзки в Университета във Вашингтон, но накрая се спряла на Дейвид Джонсруд (Ди Джей). Тя и Ди Джей решили да прекарат една година от обучението си в чужбина – той в Китай, а тя в Италия. Скъсали официално, но продължавали да се чуват два пъти седмично по Skype и останали приятели. Той и други нейни приятели от Сиатъл я описвали като сърдечна и авантюристична натура и настоявали, че не е способна на убийство.

Обвинението обаче, и голяма част от английските и италиански медии, не смятали така. Британските вестници кръстили Аманда „Лукавата Нокси“ и я описвали като хитра красавица, примамваща мъжете в садомазохистичния си хаос.

Омагьосаният приятел: Рафаеле Солечито

Докато италианската и британска преса очерняли Аманда Нокс, нейният бивш приятел и съобвиняем Рафаеле Солечито не получил и наполовина толкова внимание. Италианските медии го описвали като неосъзнат будала, подхлъзнат от хубавата и манипулативна Аманда.

Рафаеле Солечито
Рафаеле Солечито

Рафаеле е син на Франческо Солечито, виден уролог в Бари – морската столица на южната италианска провинция Пулия. Неговият баща е убеден, че младежът е бил манипулиран от необузданото американско момиче.

Някои вестници съобщили, че италианският студент по информационни технологии е писал в интернет за своята слабост към „екстремния секс“ и че притежава обширна колекция от крайно сексуални японски манга комикси; но все пак фокусът на медиите останал главно върху сексуалния живот на Аманда. Вестниците прилежно отбелязали, че двама други мъже са свидетелствали, че са правили секс с нея по време на краткия й престой в Италия и че Нокс споменавала в своя дневник за още петима любовници.

Нейният дневник също хвърлял съмнение върху Рафаеле. В него Аманда се чуди дали той не се е промъкнал до вилата, за да изнасили и убие Мередит.

Научи повече за:   Най-опасните отчаяни съпруги

Полицията открила ДНК-то на Мередит и Аманда върху ножа, намерен в кухнята на Рафаеле. Той заявил, че случайно бил порязал Мередит, докато готвели заедно във вилата на момичетата. Полицията конфискувала още един нож у него по време на разпита в управлението, проведен на 5 ноември, но по-късно установила, че това едва ли е оръжието на убийството – което така и не било открито.

Рафаеле казал на полицията, че колекционира ножове и отдавна се интересува от оръжия. Властите вярвали, че той се е опитал да почисти ножа и други предмети с белина, чиято миризма надушили по време на обиска в апартамента му. Освен това някой бил търсил в Гугъл информация за „белина и кръв“ от компютъра на Рафаеле в сутринта след убийството.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126

Полицията го арестувала, когато открила отпечатък от стъпка, съвпадащ с кървавия отпечатък от маратонка в стаята на Къчър и с неговите маратонки. Впоследствие това съвпадение се оспорило от адвокатите на Солечито, които изтъкнали, че Геде притежава същия модел спортни обувки.

Историите на Аманда и Рафаеле за критичните часове около убийството се преплитали, дори когато си противоречали един на друг (и дори на себе си). Освен близостта, която проявявали помежду си по време на разпитите, двамата били забелязвани да вечерят щастливо в дните след убийството и дори да пазаруват заедно бельо. Поведението им с нищо не показвало, че скърбят за загубата на приятелката си.

Но мнозина твърдели, че Аманда и Рафаеле са просто набедени за изкупителни жертви.

Приятелите на Аманда – и враговете й

Аманда Нокс
Аманда Нокс

Бащата на Аманда Кърт похарчил около половин милион долара за процеса й. Той и неговата бивша съпруга се редували да я посещават в затвора. Кърт успокоявал Аманда в съда, но майка й била включена в списъка с потенциални свидетели и не можела да наблюдава процеса. Други хора също се застъпвали за нея, със или без съгласието на Нокс и нейното семейство.

Група, наричаща се „Приятелите на Аманда“, защитавала момичето в пресата в САЩ и чужбина. Криминалният следовател от Чикаго Пол Чиолино работел безплатно по случая, както и адвокатката от Сиатъл Ан Бремнър.

Бремнър смятала, че италианските власти са некомпетентни. Твърдяла, че местопрестъплението е било замърсено през проточеното полицейско разследване. Ръководителят на криминалния екип Профаджио признал, че няколко огледа са били извършени по-късно и че е изминал месец и половина, преди да бъде открита закопчалката от сутиена на Мередит – със следи от ДНК-то на заподозрените – на пода в спалнята й.

Адвокатката на Рафаеле Джулия Бонджорно също смятала, че това доказателство би могло да е замърсено. Междувременно неизвестни нарушители проникнали в къщата и още повече съсипали местопрестъплението.

Съдия Майкъл Хийви от Сиатъл също обвинявал италианските власти. Други подръжници на Нокс твърдели, че прокурор Минини е некомпетентен, нестабилен или дори престъпник. Но тази група не представлявала официално Аманда по никакъв начин. Според главния адвокат на Нокс Лучано Гърга нейното семейство било отказало помощта им.

Аманда Нокс
Аманда Нокс

Семейството и приятелите на Аманда се опитвали да изяснят пред пресата някои недоразумения. Родителите й и нейната съквартирантка във Вашингтон Мадисън Пакстън казали, че прякорът “Лукавата Нокси„ се отнася до уменията й на защитник във футбола, а не до нейните въображаеми похвати на прелъстителка.

Мадисън разказала, че Аманда се е смятала за дебела и непривлекателна в гимназията. Нейният бивш учител по театрално изкуство се съгласил с това, описвайки я доста негалантно като ниска и невзрачна. Майката на Аманда казала, че Рафаеле е единственият мъж, с когото дъщеря й се е срещала в Италия; нейната сестра Диана заявила, че Аманда се е влюбила в момче чак на 19 години.

В тезата на защитата, подкрепена от нейния дневник и писанията й в интернет, Аманда била представена като някога стеснително момиче, започващо да разбира новооткритата си сила на прелъстителка.

Възможни мотиви

Нокс бързо се отметнала от показанията си и се върнала към първоначалната си история за събитията, според която е била в апартамента на приятеля си и нямала никаква представа за убийството. Тя казала в съда, че полицаите й били предложили името на Лумумба, а преводачката й била подхвърлила идеята, че може да страда от травматична загуба на паметта.

„В объркването си започнах да си представям, че наистина съм травматизирана, както казваха те“ – заявила тя.

След края на разпитите тя написала писмо от четири страници до полицията. В него пише:

„Много е странно, знам, но случилото се ме обърква не по-малко от другите. Казваха ми, че има солидни доказателства, че съм била на местопрестъплението по време на убийството на моята приятелка“.

Аманда пише още, че спомени и „проблясъци и мъгляви образи“ са започнали да изплуват в ума й:

„Що се отнася до признанията, които направих снощи, искам да заявя, че дълбоко се съмнявам в тяхната правдоподобност, тъй като бях подложена на значителен стрес, шок и изтощение. Не само, че ми казаха, че ще бъда арестувана и затворена за 30 години, но бях ударена по главата, когато не си спомних един от фактите правилно. Разбирам, че полицаите също са под голям стрес, с което си обяснявам отношението им към мен“.

По-късно Аманда казала, че полицията я била помолила да си представи възможен сценарий, в който тя е била на местопрестъплението. Точно в отговор на тази молба, Аманда им била разказала за „видението“ на Лумумба.

Аманда Нокс
Аманда Нокс

Впоследствие италианският касационен съд решил, че човешките права на Нокс са били нарушени, тъй като полицията не била прочела правата й, нито й били предоставили адвокат и официален преводач, и забранил използването на нейните показания в криминалния процес срещу нея и Солечито. Все пак съдът позволил показанията й да бъдат използвани в гражданското дело за клевета, заведено от Лумумба. Двата процеса се разглеждали от един и същи съдебен състав.

Обвинението предложило няколко възможни мотива за убийството, за които нямало доказателства, като например, че Къчър и Нокс се били скарали заради домакинската работа; че убийството е било част от сатанински ритуал; че е станало неволно по време на груб секс; или, че Къчър е отказала да вземе участие в оргия. Нокс била обвинявана също, че е откраднала парите на Къчър, за да плати на Геде за наркотици или е убила приятелката си под влиянието на дрогата.

Обвинението заявило, че Нокс е изтезавала Къчър с нож преди да пререже гърлото й, а Геде и Солечито са държали жертвата, като Геде я е насилвал сексуално. След това Нокс и Солечито били счупили прозореца в стаята на Филомена, за да изглежда като дело на външен човек. ДНК-то на Къчър било по кухненския нож, открит в кухнята на Солечито, но тя никога не била посещавала неговия апартамент. Затова, заявили прокурорите, ножът трябва да е оръжието на убийството. Но по острието не били открити следи от кръв, а ДНК доказателствата били дискредитирани по-късно от независими експерти, назначени от апелативния съд.

Съмнителнителните практики на Джулиано Минини

Главният обвинител по делото на Аманда Нокс и Рафаеле Солечито прокурор Минини побързал да поеме контрол над разследването. Той смятал, че има представа как точно е станало всичко. Вярвал, че престъплението е започнало като садистична сексуална игра, обърнала се в брутално убийство, когато Мередит отказала да участва. Минини не за първи път предлагал подобна теория.

Серия убийства се случила в Италия през 70-те и 80-те години на миналия век. Пресата кръстила неизвестния извършител „Чудовището от Флоренция„. Млади двойки били застрелвани в колите си, а убиецът осакатявал жените. Минини се замесил в случая покрай разследването на смъртта на д-р Франческо Нардучи, чийто удавен труп бил открит в езеро край Перуджа. Той предложил теорията си, че младите двойки са убивани, за да могат частите от телата им да бъдат използвани в сатанински ритуали. Минини вярвал, че д-р Нардучи е принадлежал към сатанински култ, но се е превърнал в риск за сигурността и останалите членове са го убили и са инсценирали самоубийство.

Неговата теория обаче била оборена от авторите Дъглас Престън и журналиста Марио Специ. Двамата решили да напишат книга за Чудовището от Флоренция и обявявили версията на Минини за нелепа. Марио Специ дори заявил това публично.

Минини не харесвал да бъде оплюван по този начин. Той наредил да се обискира офиса на Специ и сложил подслушватели в колата му. Минини разпитвал Престън и го заставил да напусне страната. Накрая арестувал Специ и го хвърлил в затвора. След три седмици, прекарани в пълна изолация без никаква основателна причина, един съдия освободил журналиста, въпреки възраженията на Минини.

Арестът на Марио Специ привлякъл вниманието на Комитета за защита на журналистите – независима организация, пазеща правата на журналистите по целия свят. Комитетът заклеймил публично ареста на Специ.

Научи повече за:   Човекоядските ритуали на Сатанистите от Ярославъл

Дъглас Престън бил разпитван от Минини и обвинен в съучастие в убийство от серията на Чудовището от Флоренция. Накарали го да вярва, че никога повече няма да види семейството си. Писателят мислел, че ще се озове в италиански затвор. Престън бил толкова ужасен от тази перспектива, че побързал да напусне Италия.

Изглежда Минини нападал всеки несъгласен с него. Специ и Престън просто били изразили различно мнение от неговото за престъплението. Той се опитал да унищожи животите им. Възможно ли било тези негови съмнителни практики да са се пренесли и в случая с убийството на Мередит?

Тактиката на Минини не се променила особено в процеса срещу Аманда и Рафаеле. И този път прокурорът нападал критиците си. Повдигал обвинения в клевата срещу всеки, осмелил се публично да изрази несъгласие с версията му. Версия, странно наподобяваща онази от случая с Чудовището, а именно – ритуално убийство на сатанински култ.

През януари 2010 г. главният обвинител в процеса срещу Аманда Нокс и Рафаеле Солечито Джулиано Минини бил осъден във връзка със случая с убийството на д-р Нардучи. Съдът решил, че прокурорът е виновен за лошо изпълнение на задълженията си и незаконно разследване и му наложил присъда от 16 месеца за злоупотреба с власт и тормоз над журналисти.

Процесът

Аманда Нокс била обвинена в убийство и сексуално нападение заедно със Солечито и отделно – в клевета, заради твърденията й, че е била удряна от полицията по време на разпитите. Двамата пледирали за невинни. На 30 ноември 2007 г. съдът отхвърлил молбата им за освобождаване под гаранция – решение, което обжалвали без успех чак до касационния съд. Аманда и Рафаеле останали в затвора по време на процеса и последвалите обжалвания.

Процесът започнал на 16 януари 2009 г. и по желание на двамата подсъдими се разглеждал при открити врата с пълно медийно отразяване на заседанията.

Според някои наблюдатели прокурор Минини не оказал достатъчно натиск в кръстосания разпит на Нокс, но въпросите на съдия Джанкарло Масеи били безпощадни. Масеи целенасочено питал Аманда за най-различни подробности, като дали е пипала определен ключ за осветлението или кога точно е провеждала телефонни разговори, на което тя обикновено отговаряла с „не си спомням“.

Аманда Нокс в съда
Аманда Нокс в съда

Аманда разказала как разпитващите я полицаи я наричали многократно лъжкиня и я заплашвали с десетилетия затвор, ако не си признае, че е замесена в престъплението. Една полицайка дори я ударила два пъти по главата.

Тя свидетелствала, че полицейската преводачка й била казала, че хората под влияние на стрес често забравят важни неща и я придумала да се опита да си спомни какво точно се било случило през онази нощ. И така според Нокс, под влиянието на натиска да си „признае“ ролята в престъплението, тя започнала да се чуди дали наистина няма нещо общо с убийството.

Аманда обяснила на шестчленното жури, че образите от случая се събирали в главата й като на филмов монтаж и в крайна сметка видяла във въображението си своя шеф Патрик Лумумба като убиеца. Затова обърканото момиче било казало на полицията, че Лумумба го е направил.

Но той не бил убиецът. От подслушан разговор в затвора между Нокс и нейната майка се ставало ясно, че Аманда се чувства зле, че е набедила невинен човек. Но тя не оттеглила показанията си. Заявила от свидетелската скамейка, че в онзи момент е имала толкова малко доверие на полицията, че изобщо не се чувствала удобно да говори с тях. Освен това вниманието й било насочено към други тревожни новини: тестът за СПИН, направен й в затвора, се върнал положителен. Едва след няколко седмици повторно изследване установило, че резултатите са били сгрешени и тя е в добро здраве.

Аманда отрекла да е познавала някога вече осъдения Геде, както й твърденията на един от свидетелите, който разказал, че е виждал Нокс и Солечито заедно с него. Но след показанията й Геде се обърнал към нея чрез медиите с молба да си признае, че е била на местопрестъплението.

Сред свидетелите на обвинението присъствала Филомена, съквартирантката, на която се обадила Нокс, за да й каже, че нещо странно се е случило в къщата. Показанията й се оказали унищожителни за защитата; тя заявила, че поведението на Аманда в сутринта след убийството й се струвало необяснимо, а нейното твърдение, че Къчър обикновено държала вратата на спалнята си незаключена, противоречало на това на обвиняемата, която настоявала, че Мередит е заключвала стаята си.

Филомена казала, че въпреки че собствената й стая е била в безпорядък – с разпилени навсякъде дрехи и счупен прозорец – нищо не липсвало; лаптопът й си бил там, както и бижутата й. Споменала за пореден път, че била видяла стъкло от счупения прозорец върху дрехите на пода, което според обвинението означавало, че Нокс или Солечито са счупили прозореца след тараша на стаята. Тя все пак помогнала на защитата, като разказала, че един полицай бил влязъл в спалнята на Къчър след разбиването на вратата, което означавало, че стъпките, приписвани от обвинението на Солечито, биха могли да са оставени от служителя на реда.

Обвинението представило в съда 20-минутна реконструкция на убийството. Анимацията показала фигури, наподобяващи Нокс и Солечито, екранът потънал в червено при нанасянето на фаталния удар, а после следвали снимки на раните на Къчър. Реконструкцията свършила със запис на обаждането на Солечито в полицията и оставила мнозина в съдебната зала разтреперани.

Двата екипа от адвокати на защитата призовали съда да нареди независимо разглеждане на доказателствата и да сравнят раните с предполагаемото оръжие на убийството, но молбата им била отхвърлена.

В своето финално обръщение адвокатката на Солечито Джулия Бонджорно описала Нокс като „слабо и крехко момиче, набедено от полицията“. Адвокатът на Аманда Лучано Гърга повторил, че ДНК доказателствата срещу клиентката му са резултат от нехайното им изследване и възможно замърсяване в криминалната лаборатория, но не бил в състояние да докаже твърденията си.

В крайна сметка вече 22-годишната Аманда Нокс била осъдена на 26 години затвор за клевета, сексуално насилие и убийство. Обвинението настоявало за доживотна присъда с 9 месеца пълна изолация.

Според италианските закони подсъдимите имат право на две обжалвания, по време на които продължават да се считат за невинни до произнасяне на финалното решение на съда. Първото започнало през ноември 2010 г. Съдът наредил изследване на ДНК доказателствата от независими експерти, които открили множество основни грешки в събирането и анализа на пробите. В своите показания пред съда професор Конти казал, че във видеозаписа на полицията се вижда как важни улики се държат във видимо мръсна ръкавица.

Реакцията на Аманда Нокс при произнасянето на присъдата й
Реакцията на Аманда Нокс при произнасянето на присъдата й

На 3 октомври 2011 г. съдът отменил присъдите на Аманда Нокс и Рафаеле Солечито по обвиненията в убийство и сексуално насилие. Присъдата на Нокс за клевета останала в сила и била увеличена от една на три години и 11 дни затвор, но нямало да й се наложи да я излежава, тъй като вече имала зад гърба си 4 години затвор.

Нокс прекарала последните няколко минути преди финалното решение на съда хлипаща и със свита от стрес физиономия. Когато чула, че е оправдана, тя се свлякла в ръцете на адвоката си. Нейният вече бивш приятел и съобвиняем Рафаеле Солечито също бил оправдан и двамата били изкарани от съдебната зала от униформени полицаи и отведени обратно в затвора, откъдето щели да бъдат официално освободени.

На площада пред сградата на съда се събрали около 1000 души, в очакване на присъдата. Някои от тях крещели „убийца“, други се радвали за освобождаването й.

Единствено Аманда Нокс и Рафаеле Солечито знаят цялата истина. Всъщност това не е съвсем вярно. Има трети човек, който разполага с ключа към загадката, но е оставен някак встрани от шумотевицата. Странно е мълчанието, заобикалящо осъдения за убийството Руди Геде, и упоритата настървеност, с която властите се опитват да припишат същото това престъпление на Аманда и Рафаеле. Почти четири години след смъртта на Мередит Къчър неопровержимите доказателства, че двамата са замесени в убийството й, остават все така подлудяващо неуловими.

Филм по случая: Amanda Knox: Murder on Trial in Italy 

———————————————————————————————————————————————
Материалът е написан по идея на dddiamonddd
Източници: trutv.com, wikipedia.org, mirror.co.uk, gawker.com, guardian.co.uk, dailymail.co.uk, injusticeinperugia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

29
Напиши коментар

avatar
24 Дискусии
5 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
14 Автори на коментари
StasiЕми Николовmal3chkaПетяЕми Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
dddiamonddd
Гост
dddiamonddd

Силве,благодаря за статията! Получила се е много добре. Съчувствам на семейството на Мередит!

NoOne
Гост
NoOne

Много добре написано. Поздравления за Силвия, отново ме впечатли :).

малечка
Гост
малечка

Току що изгледах филма направен по случая. Наистина тежко изживяване, но филма главно има за цел да изкара Аманда невинна, поне на мен така ми се стори

Миткото
Гост
Миткото

Хубава статия. 🙂 Открай време се знае че италианските полицаи и криминалисти са едни от най-некадърните в света. От цялата история оставам с някакво убеждение че Аманда Нокс е всичко друго но не и виновна за убийство. /лично мнение/

Юлияна
Гост
Юлияна

как се казва филма? от къде може да се свали?

Рей
Гост
Рей

Според мен пък противоречивите показания на Аманда говорят доста убедително за нейната вина. И все пак, доста объркващ случай. Поздравления за статията!

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Можело е да заловят виновника още същата седмица,но калпавата работа на полицията е довела до този изход на делото…

Парфюми
Гост

Силвия, благодаря за линка от пиратския залив 😉

ls
Гост
ls
Emi
Гост
Emi

здравейте на всички. Поздрави от Америка!!! Аманда със сигурност е невинна, и ако ви интересува вчера излезе книга на Рафаеле. Между другото благодаря на Силвия

Emi
Гост
Emi

Силвия здрасти казва се Honor Bound: My journey to hell and back with Amanda Knox. Ако не се лъжа точно това е името на книгата.
Ако искаш може да ме добавеш в скайп на emi.antonova ще се радвам.

Emi
Гост
Emi

сори за оффтопика но не знам защо няма нищо за Натали Холоуей

Emi
Гост
Emi
Emi
Гост
Emi

и Силве да те поправя фамилията не е Къчър както на Аштън а е Кърчър.

lori
Гост
lori

мн добре описан е случайт Честито! Колкото за някои от коментарите, не знам къде виждате невиноста на аманда? То много ясно се вижда дори и от своите противоречения… за филмът, има за цел да покаже че аманда е виновна, че не е проведено правосъдие, свободата и е подарена от властите.

Еми
Гост
Еми

Момичета здравейте пиша ви с новината че в понеделник ще има новини от Рим дали ще са завинаги освобдени Аманда и Рафаеле или дали ще има повтгорно проучване. При повторното проучване Аманда и Рафаеле могат да получат по-малка присъда или да излежат останалато.
Аз не знам точно в колко часа но до колкото разбирам към 6-7 вашингтонско време сутринта или 8 часа тукашно Луизианско – тоест 15 часа българско време. Ще проуча къде мога да го следя и веднага ще ви кажа.

Еми
Гост
Еми

здравейте отново и от мен да ви кажа на 30ти април излиза книга за Аманда Нокс и той е Waiting To Be Heard

Петя
Гост
Петя

Като се замисля, положението в България стои по доста сходен начин. Много малко дела завършват с някаква присъда, което наистина е жалко… да не говорим, че повечето се проточват извън рамките дори на един човешки живот. За мен Нокс определено е виновна, защото твърденията й, че поради стрес и огромен натиск е забравила реалността, не могат да бъдат дори научно обосновани(поне не в такъв обхват, в какъвто тя твърди). Жалко само, че не се е стигнало до ефективна присъда 😉

Еми
Гост
Еми

здравейте приятели
някои може ли да ми каже къде мога да намеря на торент книгата на рафаеле солечито на наглийски или на български

да ви кажа че на 30ти септември във флоренция започва реобжалването и на него само рафаеле ще присъства

Еми
Гост
Еми

здравейте отново
на 30ти юнуари се очаква от Флоренция да се произносят с ршението на обжалването.

Еми
Гост
Еми

здравейте на всички за много години
днеска 30ти чнуари се очаква присъдата от решението на обжалването
дано да се произнесят че саневинни

mal3chka
Гост
mal3chka

Пак са ги намерили за виновни и са осъдени на 25 години затвор

http://www.dailymail.co.uk/news/article-2548823/Amanda-Knox-retrial-verdict-GUILTY.html

Еми Николов
Гост
Еми Николов

НЕВИННИ ОКОНЧАТЕЛНО!!!!!
Здравете на всички днеска всичко свърши и Аманда и Рафаеле са оневинени и свободни. Те го заслужиха
Пускам линкове от cnn и people списание
http://www.cnn.com/2015/03/27/europe/amanda-knox/index.html
http://www.people.com/article/amanda-knox-conviction-overturned

Stasi
Гост
Stasi

Тези двамата изобщо не ми се струват невинни. И какво излиза накрая, че те сега си живеят живота и няма справедливост за погубеното момиче?
Въпреки че,толкова години затвор и съдилища, пак трябва да е оставило някакво отражение върху тях.В крайна сметка не разбрах, този Геде ли е осъден за убийството само?