Сюзан Уайли: Дивото дете

Сюзан Уайли: Дивото дете

На 4 ноември 1970 г. службите за закрила на детето в Лос Анджелис се сблъскват с безпрецедентен случай на малтретиране и занемаряване на дете. На тиха улица, в спокойното калифорнийско градче Темпъл Сити, живеело „диво дете“. Тринадесетгодишната Сюзан Уайли изглеждала и се държала като 6-годишна. Когато властите разследвали нейните родители Айрин и Кларк Уайли, открили, че две от четирите им деца са починали само месеци след раждането им.

Бащата на Сюзан Кларк Уайли израснал в приемни семейства и работел като машинист в Лос Анджелис. Той се оженил за по-младата с 20 години Айрин Огълсби, която почти била загубила зрението си при инцидент в детството. Двамата имали четири деца, макар че той не искал да бъде баща. Кларк биел съпругата си и не й позволявал да излиза от къщи. Имало случаи, в които побоят бил толкова жесток, че се налагало Айрин да отиде в болницата.

През 1948 г. Айрин родила първото си дете Дороти. Кларк започнал да показва признаци на непоносимост към шум. Не можел да понася плача на бебето и затова го увил в одеяло и го затворил в едно чекмедже в гаража, където малката се разболяла от пневмония и починала скоро след това.

Второто им дете Робърт се родил през 1949 г. и умрял само след два дни, вероятно от липса на грижи. През 1952 г. им се родил още един син, когото кръстили Джон.

Кларк и Айрин Уайли със сина им Джон

Джон Уайли бил само на 6 години, когато, на път да си купи сладолед, станал свидетел как камион блъска баба му и влачи тялото й по улицата. Баба му го била прибрала при себе си, когато бил на 4, защото смятала, че синът й Кларк е жесток и нестабилен родител.

След смъртта на майка му Кларк преместил семейството си в нейната къща, където станал все по-изолиран и жесток. Той обвинявал момчето за смъртта на баба му. Страдал от параноя и често държал в скута си пистолет.

Сюзан се родила на 18 април 1957 г. Лекарите открили, че има луксация на тазобедрената става, но иначе била напълно здраво бебе.

Айрин с двете й деца Сюзан и Джон

Не можещ да понася детския плач, Кларк държал дъщеря си затворена в малка стая и често я завързвал за детското гърне в продължение на часове. С подръчни материали бил направил нещо като усмирителна риза, с която завързвал детето. Държал я в детско креватче, покрито с телена мрежа, така че малката почти не можела да мърда.

В дома имало две спални, но Кларк превърнал едната в нещо като параклис на починалата си майка. Другата стая станала затвор за дъщеричката му. Останалите членове на семейството спели във всекидневната. Жестокият баща забранявал на майката на Сюзан и по-големия й брат да общуват с нея.

Кларк наказвал Сюзан, когато плачела или не слушала, особено по време на хранене. Отпускал само няколко минути на майка й Айрин да я нахрани. Ако малката се затруднявала да гълта и преглъща, той тъпчел храна в устата й насила. Ако се опитала да издаде и най-малкия звук, я биел с дъска, докато не утихне. Със същата дъска биел и брат й Джон.

Научи повече за:   Джипси Роуз Бланчард: История за Синдром на Мюнхаузен, „болести” и убийство

Веднъж, когато Джон бил вече в пубертета, баща му го наказал като вързал краката му за стол и удрял тестисите му с любимата си дъска. Не искал синът му да има деца. Едва изчаквайки да навърши 18 години, Джон избягал от къщи и никога повече не се обърнал назад.

Сестричката му Сюзан живяла в пълна изолация от външния свят повече от десетилетие.

През 1970 г. полусляпата Айрин най-накрая намерила сили да прекрати дългогодишния тормоз. След поредния жесток побой тя взела дъщеря си и избягала при родителите си. На 4 ноември отишла да потърси помощ за инвалидността си, но по погрешка влязла в офиса на социалните служби. Служителите веднага забелязали отчайващото състояние на детето, което водела със себе си. Мръсното и некъпано момиче носело отдавна несменян памперс. Тя така и не се била научила да използва тоалетната. Държала ръцете пред гърдите си по странен начин, като зайче.

Сюзан държала ръцете пред гърдите си по странен начин, като зайче

Сюзан била вече на 13 години, но изглеждала и се държала като шестгодишна. Въпреки възрастта й, не можела да говори, да се храни или да използва тоалетна. Тежала само 26 кг. Социалните служби се свързали с полицията, които отишли на проверка в дома на семейство Уайли.

„Прозорците бяха покрити с фолио, за да не влиза слънчева светлина. Стаята беше тъмна като въглищна мина в полунощ“ – така един полицай описал стаята на Сюзан. В дома открили педантични дневници, в които параноичният баща бил записвал и най-дребните си действия – като например кога е затворил врата или е дръпнал завесите.

Родителите на Сюзан били арестувани, а баща й се самоубил преди да бъде изправен пред съда. Той бил подредил дрехите за погребението си на леглото, заедно с две бележки и 400 долара за Джон. „Бъди добро момче, обичам те“ – пишело в едната бележка.

Другата гласяла: „Светът никога няма да разбере“.


Кларк Уайли се самоубил преди да бъде изправен пред съда

Айрин разказала на властите, че се е опитвала да общува с детето и да го храни, но Кларк я пребивал жестоко всеки път. Обвиненията срещу нея били свалени впоследствие.

Недохранената, слаба и мръсна Сюзан Уайли била откарана в Детската болница в Лос Анджелис, където й дали името „Джини“, за да запазят самоличността й в тайна. Лекарите я прегледали и установили, че походката й е особена, отделя постоянно слюнки и не може докрай да изпъва крайниците си. Момичето имало два реда зъби – рядко стоматологично състояние. Изпускала се безконтролно по малка и голяма нужда, когато била под стрес.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
Сюзан получила името „Джини“, за да бъде запазена самоличността й в тайна

Мускулатурата й била крайно недоразвита и не можела да се храни самостоятелно. Когато я хранели, станало ясно, че не дъвче и има проблеми с преглъщането.

Научи повече за:   Фатално привличане: Джоди Ариас и убийството на Травис Александър

Случаят на Джини привлякъл голям интерес от научната общност. Не съществуват много случаи на наистина диви деца и тя представлявала уникална възможност за проучвания в тази област. Педиатри, психолози, лингвисти и други експерти от цяла Америка се заели да помогнат за възстановяването на „дивото дете“, опитвайки се да я научат на език, поведение и двигателни умения.

Експерти от цяла Америка се заели да помогнат за възстановяването на „дивото дете“

Следващата стъпка била да проверят степента на когнитивните й умения. Това било трудна задача, тъй като детето било нямо и изглежда не разбирало напълно какво му говорят. Разпознавала обаче собственото си име. Учените установили, че когнитивното й развитие е на нивото на едногодишно дете. Докторите заключили, че Джини не е аутист, нито страда от друго умствено или физическо заболяване.

Психолозите й позволили да изследва външния свят под наблюдение. Научили я как да ходи. Първоначално, тя имала поведенчески проблеми – мастурбирала пред хората и ходела по малка и голяма нужда на публични места.

Учените установили, че когнитивното й развитие е на нивото на едногодишно дете

С времето Джини се научила да се облича сама, да ходи до тоалетната и да разпознава форми и предмети по имената им. Слушала музика и рисувала. Започнала да съединява думи, за да изразява мислите си. Когато я питали какво се е случвало в предишния й дом, отговаряла със запъване:

„Татко удари ръка. Голямо дърво. Джини плаче. […] Не плюе. Удари лице – плюе. […] Татко голяма пръчка. Татко ядосан. Татко удари Джини голяма пръчка. Татко взима дърво удря. Плаче. Татко кара мене плаче.“

Изследванията върху Джини повдигнали някои притеснения от морално естество. Появили се коментари, че постоянните тестове и натиск да се научи да говори, пречат на психологическото й възстановяване.

Докторите заключили, че Джини не е аутист, нито страда от друго заболяване

Учителката на деца със специални потребности Джийн Бътлър, която обучавала Джини в болницата, понякога водела детето у дома си. Тя се привързала към малката и дори искала да я осинови, но в крайна сметка съдът отхвърлил молбата й.

След време интересът към случая й отслабнал, парите за изследванията били спрени и Джини била изпратена в приемно семейство.

През 1975 г. Джини закратко отишла да живее при майка си Айрин, която се била подложила на операция и почти напълно била възстановила зрението си. Но само след няколко месеца задачата да се грижи за нея й се сторила непоносима и Айрин се обърнала към социалните служби с молба да намерят на Джини нов приемен дом.

Обстановката в новото приемно семейство се оказала изключително сурова. Джини била подложена на жесток физически и емоционален тормоз, който довел до връщането на всичките й стари привички. Тя отново започнала да се изпуска и потънала в мълчание. Веднъж я пребили жестоко, защото повърнала и й казали, че ако го направи отново няма да й позволят да види никога повече майка си. Това я накарало да се страхува да отвори устата си от страх да не повърне и да не бъде наказана отново. В резултат на това спряла да яде и да говори. Потънала в себе си и използвала за комуникация единствено езика на глухонемите.

Научи повече за:   Андрю Кънанан и убийството на Джани Версаче

Когато най-накрая я измъкнали от този дом и я върнали в болницата, състоянието й се подобрило за известно време. Но не можела да остане там, тъй като изследванията вече били прекратени. След две седмици я изпратили в следващото приемно семейство.

След това Джини била местена от един приемен дом в друг и състоянието й се влошавало все повече. Без постоянна стимулация и грижа тя започнала да губи езиковите си умения. Накрая съвсем престанала да говори.

Без постоянна стимулация и грижа Джини започнала да губи езиковите си умения

Психолозите научили от случая на Джини, че съществува отрязък от време, в който хората трябва да достигнат определени нива в развитието си, особено що се отнася до езика. Веднъж пропусне ли се е почти невъзможно да се навакса този пропуск. Джини не била в състояние да проумее граматиката и да изразява абстрактни идеи. Тъй като била пропуснала това ниво в развитието си, тя никога нямало да може да използва езика ефективно.

Макар да не могла да развие адекватни езикови способности, Джини успяла да подобри своите поведенчески, двигателни и социални умения. Нейният случай демонстрира какво въздействие оказва върху развиващия се ум прекомерния тормоз. Лишена от стимули, храна и общуване, Джини не била в състояние да надрасне детската възраст.

Джини като възрастна с майка си Айрин

Майка й Айрин умира на 87 години през 2003 г. Нейният брат Джон, който изгубва връзка със сестра си преди много години, умира през 2011 г.

Днес животът на Джини се пази в тайна. Знае се, че живее в заведение за умствено изостанали възрастни хора някъде в Калифорния. Там е щастлива, почти не говори, но общува сравнително добре чрез езика на глухонемите. Контактите с нея са забранени, а прогресът в развитието й – прекъснат завинаги.


Източници: theguardian.com, wikipedia.org, ranker.com, verywellmind.com, abcnews.go.com, sportingz.com, bizarrepedia.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
1 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
splatterhouseВяра Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Вяра
Гост

Това е наистина ужасно. Илюстрира ни за последствията от физическия и най-вече психическия тормоз. Искам да благодаря на авторите за усилията, които полагат. Статиите са удивителни и много истински! Аз съм ученичка в гимназията и искам да стана детектив. За мен това е изключително интересно!