Кратка криминална история на Австрия

Кратка криминална история на Австрия

От първия сериен убиец в Австрия Хуго Шенк, до прочутия в цял свят шокиращ случай на Йозеф Фрицл.        

Австрия е добре известна най-вече със своите плавни валсове и вкусни шницели. Докато крачиш по паважа на австрийските улици е много трудно да си представиш, че това е същата държава, която освен Моцарт и Фройд, е дала на света изродени чудовища като Джак Унтервегер и Йозеф Фрицл.

Тази леко притеснителна черта може да бъде видяна, ако се върнем назад в криминалната история на страната, която е добре описана и запазена назад чак до времената на Хабсбургската династия, когато присъдите били публикувани в местните вестници. Тези архиви разказват за престъпленията по хабсбургските владения и произлезлите от тях законови промени.

В периода 1809–1918 г. героите на криминалната сцена в Австрийската империя и Австро-Унгария се ограничавали до обикновени крадци, извършили по неволя убийство по време на обир или до отчаяни съпруги, въоръжени с отрова за плъхове и силен стремеж да се отърват от своите съпрузи или съпернички в любовта. Често провиненията им били щедро поръсени с обвинения в магьосничество, а екзекуциите на виновници и от двата пола – редовна практика.

Първите серийни убийци в Австрия

Първият сериен убиец в Австрия, поне според архивите, се появява на сцената около 1883 г. Хуго Шенк започва криминалната си кариера с дребни измами на 21-годишна възраст. Тогава бил осъден, но впоследствие помилван и когато се сдружил с Карл Шлосарек, когото срещнал в затвора, убийствата станали част от професионалната им квалификация.

Хуго Шенк

Заедно двамата убиват четири домашни прислужници, понякога с помощта на брата на Хуго. Бидейки привлекателен младеж, Шенк с лекота привличал вниманието на дамите. Очаровал ги и ги карал да вярват, че намеренията му са почтени, което не било трудна работа за изпечен мошеник като него. А и онези пуритански времена, когато подобни любовни афери се вършели тайно, му позволявали да се движи в сенките.

Методът му на действие бил прост. Омайвал момичето с обещания за брак, след което я карал да събере всичката си покъщнина и спестявания и да го чака в отдалечена местност извън града. Там наивното момиче бивало изнасилено и ограбено. С помощта на Шлосарек Шенк убивал жената и скривал тялото й в пущинака или го хвърлял в Дунава. Двамата мъже били арестувани и обесени на 22 април 1884 г.

Черепът на Хуго Шенк се намира във Виенския криминален музей.

Хуго Шенк се сдобива с имитатор през 50-те години на XX век, в лицето на убиеца Макс Гулфер, чийто модус операнди прилича удивително на неговия.

Черната вдовица Марта Марек

Друг сензационен за времето си случай е този на Марта Марек и нейния съпруг Емил. Всичко започнало като обикновен застрахователен случай, когато през 1925 г. Емил загубил един от краката си в инцидент. Малко преди нещастието той и неговата съпруга Марта си били направили тлъста застраховка, според която трябвало да получат завидна сума.

Марта Марек

Експертите обаче настояли, че съществуват доказателства, че кракът на Емил е отстранен умишлено и не само отказали да изплатят парите от застраховката, но направили всичко по силите си да изпратят Марта Марек в затвора, осъдена за опит за измама. Там се запознала с Леополдин Лихтенщайн – убила мъжа си с отрова за мишки. Именно тази среща вдъхновила Марта да извърши немислимото.

Скоро след освобождаването й от затвора нейният съпруг Емил неочаквано се споминал. Тъй като здравето му и без това било влошено след ампутацията на крака му, никой не заподозрял нещо нередно. Върху прясната вдовица се заизливали съболезнования и, което било по-важно за нея – пари в подкрепа на останалото без глава семейство.

Марта играела ролята си безупречно и не след дълго решила да изпита още малко късмета си. Отровила собствената си дъщеря, което довело до втора вълна от подкрепа – финансова и емоционална – след смъртта й. Но това не било достатъчно и скоро вдовицата отново се оказала в отчаяна нужда от пари. Смята се, че нейната патологична алчност е свързана с бедното й детство. Марта изпитвала нужда да поддържа висок стандарт на живот, който не можела в действителност да си позволи. Постоянно затъвала в дългове. 

В отчаянието си за пари тя станала небрежна и прибягнала до същата измама, която я била приземила в затвора преди. Направила застраховка на името на своята наемателка Фелиситас Китенбергер, която починала скоро след това от кратка и неочаквана болест. Този път обаче била извършена аутопсия, резултатите от която доказали, че нещастията, случващи се около Марта, съвсем не се дължат на лошата съдба. Когато били ексхумирани и останалите тела, доказателствата срещу нея се оказали непреодолими.

По време на процеса Марта Марек симулирала припадъци и слепота и се наложило да бъде внасяна в съдебната зала в специално пригоден стол. Съдът я осъдил на смърт, вярвайки че,
следвайки австрийската традиция, смъртната й присъда ще бъде заменена с доживотен затвор от президента, понеже е жена.

Научи повече за:   Погребана жива: Убийството на 9-годишната Джесика Лансфорд

Но това се променило с идването на власт на Адолф Хитлер, който отказал да прояви подобно милосърдие. Марта Марек била обезглавена на чисто новата гилотина, донесена от Берлин, на 6 декември 1938 г.

Алфред Енгледер – Изнасилвача с чук

Отговорник за първия голям случай на серийни изнасилвания и убийства след Втората световна война е Алфред Енгледер, уместно назован „Изнасилвача с чук“. Роден през 1920 г. в селските райони на австрийския град Щаер, той бил подтикван от „силна омраза и презрение“ към жените.

Алфред Енгледер следвал една и съща схема всеки път. Приближавал се до неподозиращата си жертва на велосипед и я удрял по главата с чук. След това изнасилвал изпадналата в безсъзнание жена. Две от неговите общо шест жертви се споминали от нараняванията и скоро след това Изнасилвача с чук бил заловен след поредното му, този път неуспешно нападение.

Алфред Енгледер

По-късно животът щял да изиграе иронична шега на този женомразец. Той получил доживотна присъда, но след 26 години го освободили предсрочно. Алфред Енгледер срещнал смъртта си, прободен с нож от своята любовница – проститутка.

Убийства във Фаворитен

Най-сензационната история на 80-те години на XX в. без съмнение въплъщава в себе си най-големите страхове на всеки родител. В три последователни години три млади момичета били намерени в близост една до друга, мъртви и поругани по сходен начин в иначе мирния виенски квартал Фаворитен.

Жертвите ставали все по-млади с годините. Първа била 20-годишната Александра Шрифл, открита гола, изнасилена и удушена със собствения й чорапогащник, вързана за дърво на 22 октомври 1988 г. Убийството шокирало сплотените жители на квартала, но усилията да се открие извършителя се оказали безплодни.

През 1989 г. друга зловеща находка се появила, за да примомни на Виена, че по улиците й броди убиец на свобода. Десетгодишната Кристина Беранек била открита от собствения й баща на 2 февруари 1989 г. удушена по подобен начин, сексуално насилена и завързана за перилата на стълбището. Детето, точно като Александра, било удушено с част от собствените му дрехи. Това убийство също останало неразкрито, въпреки мащабното разследване, проведено от виенската криминална полиция и обявената парична награда.

Третата жертва се оказала 8-годишната Никол Щрау, открита на 22 декември 1990 г. в горист район. Тя също била изнасилена и удушена със собствените й връзки за обувки. Усилията да се открие извършител се увеличили, а кварталът бил обхванат от ужас, предизвикан от пълната увереност, че в района се подвизава сериен убиец.

Кристина Беранек, Александра Шрифл, Никол Щрау

Оказало се обаче, че случаят не е такъв. След случайния арест на лице с името Херберт П през 2000 г.. задължителните ДНК проби, взети от него, го свързали директно с изнасилването и убийството на Александра Шрифл. Станало ясно, че когато е бил проверяван във връзка със случая през 1988 г., кръвната му група е била записана погрешно и така бил изключен от кръга със заподозрени.

Разследването на убийствата било отворено наново и въпреки че се оказало, че Херберт П. не е извършител на другите две престъпления, скоро настъпило развитие по случая с убийството на 8-годишната Никол. През октомври 2001 г. полицията решила да разпита отново лицето Микаел П., който по време на убийството имал любовна връзка с лелята на детето. Първоначално изглеждало, че алибито му е солидно, но властите преразгледали уликите си и решили, че отказът му да даде доброволно ДНК проби го прави съмнителен. Той отказал и втори път, затова се наложило се да бъде заставен да даде проби със съдебна заповед. Така Микаел П. бил идентифициран като втория убиец.

Необичайното и интересното в тези случаи е пълното объркване на съдебните заседатели в последвалите процеси по отношение на ДНК науката и нейното прилагане. Особено в случая с убийството на Никол. Обвинението за малко щяло да загуби делото, докато заседателите се борели да разберат научните доказателства, изложени пред тях.

Макар да имали на разположение перфектно съвпадение на ДНК, що се отнася до обвиненията в изнасилване, един от заседателите гласувал, че обвиняемият е невинен, тъй като не бил достатъчно убеден, че шансът от едно на милиард две лица да имат едно и също ДНК е достачно решаващ.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Elena 🍺 Nikki 🍺Rada_X 🍺 Lora 🍺Abigail 🍺
Топ дарители: KaterinalillyManuelaMilenaAngelina
350
285

Двама други заседатели отказали да обявят подсъдимия за виновен на основание, че ДНК доказателствата сочат, че той е бил извършител на изнасилването, а не непременно на убийството. Процесът предизвикал разгорещени дебати около проблема с твърде високото упование в ДНК доказателствата от страна на съдебни заседатели, вярващи, че случващото се в измислени телевизионни сериали като „От местопрестъплението“ би могло да бъде приложено в един реален съдебен процес.

Научи повече за:   Джон Ерик Армстронг: Образцовия моряк

Убийството на Кристина Беранек останало неразкрито, тъй като нямало ДНК, което да свърже някой от двамата убийци с нейния случай. Впоследствие се появила теорията, че момичето е станало жертва на серийния убиец Волфганг От, който нападал и убивал млади момичета из цяла Австрия, но и това никога не било потвърдено със сигурност.

Ангелите на смъртта от Лайнц

Леко по-различна криминална афера предизвиква друга полемика през 80-те години. Високият брой на жертвите в този случай бил невъобразим за страната по онова време, а извършителите на престъпленията – невероятни. Когато се появили слухове, че в болницата „Лайнц“ във Виена се случва серия от убийства, ръководството първоначално отказало да повярва, че подобно нещо може да се случи под носа им. Още повече, че набедените за виновници сякаш се забавлявали от тази мълва.

Истината се оказала много по-грозна отколкото можели да си представят. Всичко започнало, когато една неизлечимо болна пациентка помолила 23-годишната медицинска сестра Валтрауд Вагнер да й помогне да приключи живота си с достойнство. Тя се съгласила и поставила на пациентката смъртоносна доза морфин, като смятала действието си за „акт на милосърдие“ – следователно напълно оправдано в нейните очи. Но не се спряла дотам. Към нея се присъединили три колежки и смъртоносната компания започнала да подбира рутинно най-крехките и смирени болни и да ги убива хладнокръвно. Понякога използвали инсулин, а друг път успокоителни.

Ангелите на смъртта от Лайнц: Ирене Лайдолф, Валтрауд Вагнер, Стефания Майер, Мария Грубер

Впослествие, когато телата били ексхумирани и истинската причина за смъртта на пациентите била установена, Валтрауд Вагнер била обвинена в 32 отделни убийства, макар че признала за повече. Експертите смятат, че жертвите на групата може да са били повече от сто. Медицинските сестри с право си спечелили прякора, лепнат им от пресата: „Ангелите на смъртта“ и настоявали, че действията им са били продиктувани единствено от съчувствие към неизлечимо болните, чието качество на живот е влошено отвъд всякаква търпимост и надежда за спасени.

В крайна сметка и четирите жени били осъдени и пратени в затвора. Днес всички те са освободени предсрочно и променят имената си в опит да започнат живота си на чисто.

 Смъртоносният журналист Джак Унтервегер

Джак Унтервегер, познат още като „Виенския удушвач“, е може би най-изтъкнатият сериен убиец в Австрия. В действителност неговите смъртоносни занимания излизат далеч извън пределите на страната, като стигат чак до Съединените Щати. Той убива голям брой проститутки, като ги удушава със собствените им чорапогащници или сутиени и захвърля телата им в гористите райони на столицата, в периода 1990-1994 г., когато най-сетне е арестуван.

Джак Унтервегер
Джак Унтервегер

Унтервегер прекарал голяма част от младостта си по затворите, осъждан основно за сексуални нападения. През 1974 г. получил доживотна присъда без право на помилване за убийството на жена. Лежал в затвора 15 години, като през това време с помощта на литературни напъни и социопатски чар успял да спечели съчувствието и подкрепата на интелектуалния елит на Виена. Освободили го през 1990 г. и Джак се превърнал в популярен медиен образ като живото доказателство, че реабилитацията е възможна.

Още в първата година след освобождаване си той убил четири жени. Негова запазена марка бил необичайният възел на бельото на жените, което използвал, за да ги удуши. Джак Унтервегер извършил самоубийство преди да може да бъде осъден, оставяйки след себе си неопровержимо доказателство, че наистина е Виенския удушвач – въжето, с което се обесил, било вързано на същия възел.

Отвличането на Наташа Кампуш

Отвличането на 10-годишната Наташа Кампуш през 1998 г. разтърсва Австрия до основи. Детето било грабнато от пътя на връщане от училище от някакъв мъж в бял микробус. Въпреки мащабното издирване и широката публичност, момичето изчезнало безследно.

Наташа била отвлечена от Волфганг Приклопил, който я държал затворена под ключ в мазето си в продължение на 8 години. Той използвал малкото момиче като личен роб. Първоначално Наташа не можела да напуска мъничката си килия, намираща се под гаража на похитителя й, но постепенно той й разрешил да влиза в къщата, където дори разговаряла с други хора.

Наташа Кампуш: Австрийската пленница
Наташа Кампуш

Похитеното момиче дори веднъж ходило на ски почивка заедно с Приклопил. Тя обяснява впоследствие, че не е можела да избяга, тъй като била под постоянно наблюдение и се чувствала заплашена.

В крайна сметка Наташа Кампуш се спасява на 23 август 2006 г. и търси убежище в дома на съседите. Волфганг Приклопил извършва самоубийство, хвърляйки се под влака, за да избегне правосъдието, а Наташа се сдобива със звездна слава.

Йозеф Фрицл – символ на чистото зло

Йозеф Фрицл се превръща от пример за уважаван възрастен семеен мъж в олицетворение на чистото зло, когато серия от събития довежда до разбулването на злокобна история за пленничество, изнасилване и кръвосмешение и му донася световна известност.

Научи повече за:   Убийството на Ани Деуани: Красота, богатство и мъртва невеста

Когато най-голямата му дъщеря Елизабет изчезва, никой не помисля, че нещо лошо може да се е случило с нея. Тя винаги била непокорна и често имала сблъсъци със строгия си баща. Освен това няколкото писма, написани от нея, показвали, че тя просто е избягала от къщи. В действителност Елизабет била държана в плен в шумоизолираното мазе под дома на родителите й от собствения й баща, който редовно я посещавал, за да я изнасилва и тормози.

Йозеф Фрицл

В продължение на 24 години Фрицл става баща на общо 7 деца, родени от дъщеря му. Едно от тях, момче на име Микаел, умира, тъй като не получава адекватна медицинска помощ, и Фрицл изгаря телцето му в рамките на имота си. Три от децата били изведени от мазето и живеели в семейната къща. Фрицл твърдял, че ги е намерил на прага с бележки, написани от дъщеря му, с молба родителите й да ги отгледат, понеже тя не е в състояние да го стори. Другите три деца били държани под ключ в подземието заедно с тяхната майка.

Трагедията се разкрива, когато Фрицл бил принуден да откара най-голямото от децата в болница заради сериозно заболяване. Това довежда до неговия арест и доживотна присъда.

Естибализ Каранза – Ледената убийца

Модерните времена със сигурност не страдат от липса на кръв и насилие и Австрия не прави изключение, като нейните криминални случаи неведнъж са привличали вниманието на световните медии. Пример за това е случаят с убийцата Естибализ Каранза, която намира удобен и находчив начин да се отървава от неудобните си партньори с помощта на фризерите в сладоледената й къща.

Тридесет и четири годишната жена от испано-мексикански произход застрелва в тила бившия си съпруг през 2008 г., докато седи пред компютъра, а две години по-късно убива по същия начин своя любовник, докато спи. Естибализ нарязва телата им с верижен трион, замразява ги във фризера за сладолед, после ги залива с цимент и ги скрива в мазето на кафенето си във Виена.

В странен обрат на съдбата Каранза, която отчаяно копнеела да има дете, открила, че е бременна от новия си любовник точно в деня, в който лъснала грозната истина.

Останките на двамата мъже били открити през 2011 г., когато се наложило в мазето да бъде извършен лек ремонт. Каранза побързала да избяга от Австрия, преминавайки границата с Италия в такси, но няколко дни по-късно била заловена и екстрадирана.

Кратка криминална история на Австрия
Естибализ Каранза

Изправена пред съда, Естибализ Каранза пледирала за виновна по всички обвинения, а прокурорът я нарекъл „извънредно опасна жена, готова на всичко“. Адвокатът на обвиняемата обаче настоял, че тя е била тормозена от двамата мъже и това следва да се вземе под внимание. Експертът-психиатър, призован от съда, свидетелствал, че Каранза страда от личностно разстройство, както и от сериозни умствени аномалии.

Съдебният процес привлича огромен медиен интерес в Австрия, а пресата кръщава обвиняемата „Ледената убийца“. Естебализ Каранза получава доживотна присъда на 22 ноември 2012 г. и е изпратена в заведение за душевно болни. Синът й се ражда през 2012 г. и живее с баща си, който сключва брак с Естебализ зад решетките.

С намерението да обезпечи бъдещето на сина си, тя издава книга с мемоарите си, озаглавена: „Моите два живота: Истинската история на Ледената дама“, в която разкрива с ярки детайли как е убила и нарязала любовниците си.


Макар Австрия да е относително мирна и безопасна страна и тя, подобно на човешката природа, притежава две различни лица – елегантната и изискана маска прикрива по-тъмната и зловеща страна на една и съща монета.


Източници: crimemagazine.com, wikipedia.org, murderpedia.org, nytimes.com, unknownmisandry.blogspot.com, bbc.com, mirror.co.uk, altereddimensions.net, anomalien.com, Violent Sensations: Sex, Crime, and Utopia in Vienna and Berlin, 1860-1914, Genetic Suspects: Global Governance of Forensic DNA Profiling and Databasing, Moving Targets: Women, Murder, and Representation

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Elena 🍺 Nikki 🍺Rada_X 🍺 Lora 🍺Abigail 🍺
Топ дарители: KaterinalillyManuelaMilenaAngelina
350
285
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме