Изчезването на Мадлин Маккан

Изчезването на Мадлин Маккан

Историята с изчезването на тригодишната Мадлин Маккан е може би най-обсъждания случай на изчезнало дете в съвременната история, а заобикалящата я мистерия продължава да бъде все така необяснима. Изминали са 12 години от онази фатална вечер, в която двама родители останаха без своето момиченце и въпреки усилията на полиция, частни детективи и доброволци да стигнат до истината, случаят упорито отказва да бъде разкрит.

Онова, което отличава Мадлин Маккан от много други изчезнали деца по света, е че медиите буквално се влюбват в нейния случай. Всички предпоставки за това са налице – симпатично семейство, с което повечето британци и въобще хора от западния свят биха могли да се идентифицират, и малко беззащитно момиченце, изчезнало в нощта по време на лятната почивка на семейството в едно от най-безопасните места в света.

Изгубена в рая

Само на около 2-3 часа полет от Великобритания се намира Португалия, в чиято най-южна област се простира 150-километровата крайбрежна ивица на област Алгарве с нейните невероятни плажове от бял пясък и кристална вода. Достъпните цени, екзотичната природа, топлото средиземноморско слънце и малките крайбрежни ресторантчета, предлагащи невероятно вкусна морска храна са превърнали Алгарве в любимо и предпочитано място за почивка на хиляди британци.

Курортното градче Прая да Луш в Алгарве, Португалия

На 28 април 2007 г. в това райско кътче пристига на почивка британско семейство лекари с техните приятели, също медици. Групата от общо 9 възрастни и техните деца отсяда в курортно градче със слънчевото име Прая да Луш (Плаж на светлината) в хотелския комплекс „Оушън Клъб“. Градчето е с население 1000 души и е известно като „Малка Британия“, заради концентрацията на англичани, живеещи или летуващи там.

Семейство Маккан се състояло от Джералд и Катрин и техните три деца – 2-годишните близнаци Шон и Амели и почти 4-годишната Мадлин. Настанили се в апартамент с две спални на улица „Д-р Агостиньо да Силва“ №5А.

Ваканцията минала неусетно и настъпил предпоследният ден – четвъртък 3 май. На закуска Мадлин задала на родителите си странен въпрос: „Защо не дойдохте, когато близнаците плачеха снощи?“. След изчезването й Джери и Кейти се замислили дали някой не е влизал в детската спалня още предната вечер.

Мадлин и близнаците

Денят минал неусетно в слънчеви игри и родителите сложили децата да спят в 19:00 ч. Мадлин била облечена в розово-бяла пижама с къси ръкави, завита с любимото й одеялце и гушнала мека играчка-коте.

В 20:30 ч. Джери и Кейти се запътили да вечерят в близкия тапас бар заедно с останалите възрастни от компанията, кръстена по-късно от пресата „Седморката от Тапас“. Тапас представлява типично испански традиционен начин на сервиране на мезе на съвсем малки порции. В книгата за резервации специално било отбелязано, че групата държи да бъде настанена точно на определена маса, понеже децата им спят сами в отсрещната сграда. Всеки би могъл да прочете тази бележка, понеже книгата стояла на достъпно място.

Групата се спряла именно на това заведение, защото се намира едва на 55 м по права линия от хотела и щели да бъдат близо до децата. Всъщност действителното разстояние от ресторанта до хотела е 82 м, тъй като трябва да се мине по улицата, за се заобиколи басейна. Малка част от апартамент №5А се вижда от масата, но не и вратата му.

Разположението на апартаментите и бар-ресторанта

Вратата на терасата, гледаща към ресторанта и басейна, се заключвала само отвътре, затова родителите я оставили отворена, за да могат по-лесно да наглеждат децата. Входната врата откъм улицата била заключена. През около половин час някой от компанията отивал да провери своите и чуждите деца, като не всеки влизал в стаята на децата на Маккан, а само се ослушвали за плач или други обезпокоителни шумове. Персоналът на ресторанта потвърдил по-късно, че наистина през 15 минути или половин час някои от групата е ставал от масата.

Бащата на Мадлин направил първата си проверка в около 21:05 ч. Децата спели и всичко изглеждало наред, освен че по негов спомен бил оставил вратата на стаята им открехната, а сега тя била отворена почти докрай. Той я притворил обратно и се върнал в ресторанта. По пътя се заговорил с друг англичанин, отседнал в същия хотел.

Към 21:10-21:15 ч., отивайки да провери своите деца, Джейн Танер се разминала с Джери и англичанина, но те не я забелязали. Малко след това видяла на улицата човек със спящо дете на ръце. Не отдала на това особено значение в онзи момент.

Някъде около 21:30 ч. от масата станал Матю Олдфийлд, за да провери собствените си деца и по пътя надникнал в детската стая на апартамент №5А. Видял, че близнаците са в креватчетата си, но не можел да види Мадлин. Матю се върнал в ресторанта и казал на родителите, че всичко е наред.

Открадната!

Когато Кейти влязла в детската стая в около 22:00 ч. за поредната проверка, заварила близнаците да спят непробудно, но креватчето на Мадлин пустеело, а прозорецът към улицата зеел отворен. 

В пристъп на паника Катрин се хвърлила да претърсва стаята, погледнала под леглото и в двора на хотела. От детето нямало следа. Тогава хукнала обратно към ресторанта с истерични викове: „Някой е взел Мадлин!“. 

Този неин избор на думи щял по-късно да бъде подложен на щателен разбор – как е могла да знае в онзи момент, че детето не се е залутало някъде само? Защо първата й мисъл била, че някой я е откраднал? Твърдението й, че е погледнала под леглото също предизвикало съмнения, понеже отдолу нямало достатъчно място, за да се скрие дете.

Леглото на Мадлин

Настанала суматоха. Всички се втурнали да търсят детето без никаква организация. Търсели навсякъде – из цялата територия на хотела, плажа, тенис корта, басейна, в храстите, под леглата и в гардеробите във всяка стая.

Скоро всички стигнали до извода, че трябва да съобщят на властите. Джери Маккан изпратил приятеля си Матю Олдфилд на рецепцията, откъдето в около 22:15 ч. било направено първото обаждане до полицията. Самият Джери се свързал по телефона със свой добър приятел дипломат в 22:50 ч., който незабавно реагирал на обаждането му и се заел да звъни на високопоставени чиновници, в това число и до началството на полицията в Португалия, както и в британското посолство.

Първият полицейски патрул пристигнал в хотел „Оушън Клъб“ в 23:00 – 23:05 ч. След 40-50 минути се появили още двама следователи, един фотограф и един експерт по събиране на улики.

Когато полицията в град Портиман, намиращ се на 20 км от Прая да Луш, получила сигнала за изчезнало дете, в управлението имало само двама дежурни полицаи и двама следователи. Този малък състав бил напълно нормален за това време от годината, тъй като летният сезон все още не бил настъпил. Около полунощ в Прая да Луш пристигнали полицейски служители и от други населени места в района.

Междувременно според очевидците семейство Маккан имали вид на напълно опустошени хора. Не знаели какво да правят и помолили полицията да използва кучета-търсачи. Самият Джери Маккан твърди по-късно, че португалската полиция не проявявала особено усърдие в търсенето на дъщеря му.

Все пак полицейските служители се заели да направят оглед в апартамента на семейството. В стаята на децата не се забелязвали никакви следи от борба, прозорецът и външните щори били отворени, ключалката на входната врата не била разбита. 

Родителите дали на полицията снимка на Мадлин, която веднага била разпечатана и разпространена с нейното описание – висока 90 см, ляво око – синьо-зелено; дясно око – зелено с кафяво петно на ириса; коса – руса, права; облечена в розово-бяла пижама.

Мадлин Маккан

Полицията наредила апартамент №5A да бъде освободен и го обявила за местопрестъпление. Семейство Маккан се преместили в стаята на приятеля си Дейвид Пейн. Въпреки това апартамент №5А бил запечатан чак на следващия ден в 10:00 ч. А криминалистите се заели за работа чак в 13:00 ч. През това време десетки хора влизали и излизали от стаята, замърсявайки всички възможни улики.

В онази първа нощ търсенето на момиченцето било преустановено в 4:30 ч. Възобновили го на следващата сутрин с изгрева на слънцето в около 06:40 ч. – с много по-стройна организацията и полицейски кучета.

Родителите

Сякаш притеглени от слънчевите лъчи на утрото или по-скоро от полъха на трагедията, на територията на хотела се появили първите репортери. Опитали се да вземат интервю от майката и бащата на Мадлин и им задавали провокативни въпроси, намеквайки за родителска небрежност. Първите новини в медиите за изчезването на детето се появили в сутрешните новини на радио Би Би Си в 08:30 ч.

Полицията също имала доста въпроси, най-вече към родителите. Трябвало да разберат кои са тези хора – какво работят, кои са техните приятели, какви проблеми имат и как са се отнасяли с децата. Не страда ли някой от тях от депресия? Имали ли са проблеми с правосъдието? Мисли ли им някой злото? Разпитът бил дълъг и продробен.

Полицията научила, че Кейт и Джери Маккан са родени през 1968 г. и живеят в град Ротли в графство Лестършър. Принадлежат към римокатолическата църква. И двамата имат медицинско образование. Джери е кардиолог, а Кейт първо се занимавала с гинекология, после с анестезиология и накрая станала общопрактикуващ лекар.

Двамата се запознали в Глазгоу през 1993 г. и сключили брак 5 години по-късно. Няколко години безуспешно се опитвали да имат дете и мигът, в който първата им дъщеричка се появила на бял свят на 12 май 2003 г., благодарение на инвитро оплождане, бил най-щастливият в живота им. Мадлин била усмихнато и общително дете и с лекота установявала нови запознанства. Близнаците Шон и Амели се появили скоро след нея също чрез изкуствено оплождане.

Няколко версии

В първите дни на разследването полицията имала няколко версии за случилото се, като не можела да отхвърли нито една от тях:

• Детето е излязло само и се е загубило;
• Непредумишлено убийство и скриване на трупа;
• Отвличане с цел откуп;
• Отвличане с цел сексуална експлоатация;
• Отвличане на детето като свидетел на кражба или друго престъпление.

В 11:00 ч. в хотела пристигнал британския консул и историята придобила международен привкус. Още през нощта португалската полиция била поискала данните на родителите и техните приятели от британските си колеги. Тази информация все още не била пристигнала при тях, а дипломатическите сили вече работели с пълна пара.

В този момент до знанието на разследването стигнал факта, че изчезналото момиченце е било заченато инвитро. Това накарало полицията да добави в списъка си още една версия – ако Джералд Маккан не е биологичният баща на детето, възможно било то да е отвлечено от истинския му баща.

Събиране на улики

Междувременно търсенето продължавало. Проверявали навсякъде – в контейнерите за боклук, в канавките, в канализацията. Разпитвали всички гости и служители в хотела и проверявали дали имат криминално минало. Към търсенето се присъединили граничната и морската полиция. Събирали се данни от видеонаблюдението по пристанищата и бреговата линия.

Криминалистите започнали работа в апартамент №5А в 13:00 часа. Първо инспектирали вратите и прозорците, но по тях нямало следи от взлом. 

Външните щори в детската стая се отваряли само от вътрешната страна. Прозорецът се отварял трудно дори от възрастен човек, а какво остава за 3-годишно момиченце. Височината от пода до перваза била 91 см, а височината на Мадлин – 90 см. Тя би могла да стигне до прозореца единствено ако се качи на леглото под него. Но по леглото нямало никакви следи, нито от дете, нито от възрастен човек.

Полицията предполагала, че ако детето е било откраднато през прозореца, похитителите са били двама – един в стаята, а другият на улицата под прозореца. Нямало никакви следи обаче в подкрепа на тази теория. Тъй като външните щори се отваряли само отвътре, похитителят е трябвало да влезе през една от вратите. Защо му е било тогава да излиза през прозореца, а не отново през вратата? Още повече, че прозорецът гледа към улицата, където рискът да бъде видян е много по-голям. Входната врата също гледа към улицата, но е малко по-закътана.

Бебешките креватчета на близнаците също се явявали пречка, тъй като се намирали по средата на и без това тясната стая. За да се стигне до прозореца, трябва да се мине през тях – с отвлечената Мадлин на ръце! Похитителят би рискувал да събуди цели ДВЕ бебета, избирайки този начин за бягство.

Бебешките креватчета на близнаците

В стаята не били открити пръстови отпечатъци от чужди хора. При първоначалния оглед експертите веднага забелязали доста ясен отпечатък от цяла длан на външната страна на вратата на терасата, но после се изяснило, че той принадлежи на един от полицаите.

Мекичкото коте, с което Мадлин спяла, било оставено в леглото й. В случай, че се е събудила и е тръгнала да търси родителите си, тя вероятно би взела любимата играчка със себе си. Кейт Маккан твърдяла, че Мадлин не се разделя с нея.

Диванът в гостната стая, стоящ под прозореца, сякаш бил местен и после върнат неправилно на старото му място. Джералд Маккан обяснил странното положение на дивана с това, че го бил преместил, докато търсел малката.

План на апартамент №5А – бебешките креватчета не са нанесени коректно

Полицията иззела цифровия фотоапарат на семейството за по-нататъшна проверка и с това огледът на стаята приключил.

Безрезултатно търсене

Кучетата-търсачи получили като мостра хавлията за баня на Мадлин и одеялцето й. Следата ги отвела до паркинг край хотела, където изчезнала. Това само по себе си не означава нищо, тъй като детето било минавало многократно по този път в предишните дни. В следващите дни екипи с кучета претърсили околните райони, обръщайки особено внимание на скалисти и гористи местности, изоставени къщи, кладенци, канализационни шахти, черни пътища, къмпинги и паркинги, без да бъде открито нищо съществено.

На 7 май се взело решение всички стаи в хотела да бъдат претърсени с кучета, макар че според експертите моментът за това бил вече изпуснат заради изминалото време. Експериментът бил повторен и на 10 май. И двата път кучетата проявили интерес към стая № 5J. Оказало се, че вътре има отворен хладилник с развалени в него продукти, а не малко момиченце. 

В първите 7 дни от търсенето на Мадлин, полицията показвала на хората в Прая да Луш скица на вероятен извършител, която предизвиквала усмивка и недоумение. Рисунката нямала очи, нос и уста, а представлявала само несръчно очертан овал с няколко косъма, сресани на път. Местен жител описал това недоразумение като „яйце с коса“.

„Яйцето с коса“

Резултатите от търсенето били разочароващи, но липсата на находки имала и добра страна. Отсъствието на труп давало надежда, че Мадлин може би е още жива.

Събирали се видеозаписи от близките до хотела банки, аптеки, супермаркети и спирки, както и от камерите за наблюдение на двете магистрали в района. Испанските митнически служби били предупредени да повишат бдителността си в две пристанища. По крайбрежието на Алгарве се намират множество яхтени пристанища, които също били претърсени, а регистрите за влизане и излизане на плавателните съдове проверени.

Най-неприятното откритие за полицията се оказал фактът, че на територията на хотелския комплекс няма система за видеонаблюдение.

Джери и Кейт разрешили на полицията да провери историята на обажданията им в мобилните им телефони. Властите се натъкнали на странни несъответствия. Двамата изглежда не били използвали телефоните си от дни. Кейт била провела разговор с Джералд чак на 3 май в 23:17 ч., но от това обаждане нямало и следа в телефона на съпруга й. Сред детективите се появили подозрения, че историята на разговорите им е била изтрита.

Разпити

Докато траело търсенето в района на хотела и околностите, в полицейското управление се провеждали разпити на всички участници и свидетели на трагедията. Полицията се опитвала да разбере каква е била последователността на събитията.

Бащата на Мадлин разказал, че е видял дъщеричката си последен път в около 21:05 ч. Тя спяла в една стая с близнаците. Джералд влязъл в апартамента през входната врата, използвайки ключа си. Нямало отворени прозорци, но той не знаел дали са били заключени. Всички разпитани били единодушни, че балконската врата е била отключена.

От особен интерес за разследването били показанията на семейната приятелка Джейн Танер за мъжа с дете на ръце, когото била видяла в 21:10 ч. Той бързал, казала тя. Освен това детето било по пижама и с боси крака. Пижамата била бяла или светлорозова, може би на цветя. Джейн помнела човека съвсем бегло. Той бил мургав мъж на около 35-40 години, слаб, висок около 1.70 м. С много тъмна, гъста коса, почти до раменете. Не видяла лицето му. Облечен бил с ленен панталон, светлобежов на цвят и тънко тъмно яке. Според нея мъжът бил облечен твърде много, за да бъде турист. Никой освен нея не бил забелязал този загадъчен мъж.

Загадъчният мъж с дете на ръце

Около 15-20 минути след нея Матю Олдфийлд и неговата съпруга отишли да проверят своето дете и да хвърлят поглед и на децата на Маккан. Съпругата му останала в стаята им, защото детето им се разплакало.

На връщане към ресторанта Матю надникнал в детската стая на Маккан, но можел да види само близнаците в креватчетата им. Леглото на Мадлин се намирало под такъв ъгъл, че не можел да го види през пролуката на вратата. Сторило му се, че в стаята има слаба светлина, сякаш щорите на прозореца са леко вдигнати. Освен това чул шум, но решил, че просто някое от децата се върти в леглото си. Всичко изглеждало наред и той се върнал в ресторанта.

Според показанията й Кейт Маккан отишла да провери децата към 22:00 ч. Влязла в стаята и заварила прозореца отворен, щорите вдигнати, а завесите развяващи се от нощния бриз. Полицията смятала тази история за доста недостоверна, тъй като щорите не можели да се отварят отвън, а следи от взлом липсвали. Кейт казала, че никога не са отваряли този прозорец, но също не знаела дали по принцип е бил заключен.

Детективите намирали за странно, че бащата е използвал входната врата, вместо да мине през незаключената врата на балкона, която се намира по-близо до ресторанта. Родителите настоявали, че този вход се вижда от заведението и че никой не би могъл да влезе оттам без да бъде забелязан.

Но това тяхно твърдение било опровергано доста бързо. Оказало се, че гъстата растителност, заобикаляща ресторанта, вечерният мрак, както и найлоновото платнище, заграждащо масите в заведението, свеждат видимостта до нула. Всеки би могъл да влезе в апартамента на Маккан и да изнесе колкото си деца пожелае без да бъде забелязан.

Гъстата растителност и вечерният мрак свеждат видимостта до нула

Тези твърдения на родителите вероятно се дължали на чувството им на вина и страхът им да не бъдат обвинени, че са оставили децата сами. Вероятно са искали да внушат на властите и на обществото, че са направили всичко възможно за сигурността на малките и че не са безотговорни родители. Но, каквото и да казвали, повече от ясно било, че Мадлин не е била в безопасност.

Научи повече за:   Игор Миренков: Светлогорският кошмар

Останалите приятели на семейство Маккан казали на полицията, че Мадлин е умно дете и би се разпищяла, ако някой се опита да я отвлече. Не знаели да е имала проблеми със съня. Вярвали, че момиченцето е отвлечено заради откуп.

Странният въпрос на Мадлин, защо родителите й не били дошли, когато близнаците плачели предната вечер, получил възможно обяснение в показанията на 81-годишната свидетелка Памела Фен, която по същото време нощувала в горния апартамент. Тя казала, че на 1 май от 22:30 ч. вечерта е слушала детски плач в продължение на повече от час, идващ от апартамента на Маккан. Жената заявила, че плачът не е бил на близнаците, а именно на Мадлин, която съвсем ясно викала от време на време: „Татко! Татко!“.

След около час свидетелката чула звук от отварянето на балконската врата и гласовете на възрастни – вероятно родителите на Мадлин – и плачът утихнал.

Показанията на Памела Фен хвърлят известна сянка на съмнение върху твърденията на родителите и техните приятели, че са проверявали децата през чести интервали от 15 минути до половин час. Ако старицата казва истината, изглежда Джери и Кейт са имали навика да оставят децата си сами за доста по-дълги периоди от време.

Добрият самарянин

В същото време в Португалия заприиждали буквално тълпи от журналисти от целия свят, готови на всичко за сензация. Всеки, макар и малко свързан със случая на Мадлин, представлявал интерес. Лори Кембъл, репортерка от британския вестник „Съндей Мирър“, решила да вземе интервю от един такъв човек и неговото уклончиво и неспокойно поведение събудило подозренията й.

Още в първите дни след изчезването на Мадлин в качеството си на преводач-доброволец към случая се прикрепил англичанинът Робърт Мурат, живеещ в дома на майка си в Прая да Луш. Демонстрирал особена активност и охотно коментирал случая. Стараел се по всякакъв начин да помага на родителите на изгубеното момиченце, на полицията и разбира се на журналистите. С други думи бил доста съмнителен.

Лори Кембъл се върнала в Англия и няколко дни се измъчвала от колебания дали да сподели с полицията своите подозрения за Робърт Мурат. В крайна сметка гражданският дълг надделял и тя се отбила в полицейското управление в Лестършър.

В онзи момент португалската полиция не разполагала с никакви сериозни заподозрени. След сигнала на журналистката местните следователи започнали да си припомнят, че Робърт Мурат наистина сякаш постоянно се „пречкал“ навсякъде в случая. Непрекъснато висял в хотел „Оушън Клъб“ и твърде много се интересувал от хода на разследването. А за опитните детективи не е тайна, че доста често извършителите на престъпление се опитват да станат част от разследването.

Когато това прозрение озарило португалските власти, късметът обърнал гръб на Робърт Мурат и той станал първият официален заподозрян в случая с изчезването на Мадлин Маккан.

Робърт Мурат

Робърт Мурат е роден на 20 ноември 1973 г. в Лондон. Баща му е португалец, а майка му англичанка. Известно време семейството живяло във Великобритания, но след това се преместили в Португалия, където Робърт получил образованието си. Като младеж отново се върнал в Англия и започнал работа като продавач в автосалон.

Робърт Мурат

Мурат имал два брака, като първата му съпруга била с 8 години по-възрастна от него. От втория си брак през 2002 г. се сдобил с дъщеричка на име София, чиято външност по-късно щял да опише на португалската полицията като „същинска Мадлин“.

През 2005 г. Мурат се преместил със семейството си в Португалия, но бракът му и този път не сполучил – съпругата му взела детето и се върнала в Англия. Той останал да работи в Португалия и постоянно пътувал до Острова, опитвайки се да спаси брака си. В момента на изчезването на Мадлин Робърт Мурат преминавал през болезнен и скъп развод.

В Прая да Луш той живеел в дома на майка си, който се намира на 150 м от апартамент №5А.

Майката на Мурат разказала, че никога не е забелязвала у сина си каквито и да било психически отклонения. На около 10-годишна възраст той загубил зрението на дясното си око заради отлепване на ретината. Освен това страдал от хипотиреоидно състояние на щитовидната жлеза и единственото лекарство, което приемал постоянно е левотироксин. Тя разказала също, че в нощта на изчезването на Мадлин е видяла „жена в лилаво“ да стои на улицата и да гледа към хотела.

На 10 май полицията привикала Робърт Мурат за разпит и той се съгласил да им предостави мобилния си телефон. Именно в него португалското разследване направило „голямото“ си откритие. В списъка със скорошни обаждания забелязали, че вечерта на 3 май в 23:40 ч. е проведен кратък разговор с някой си Сергей Малинка – бивш руски гражданин. Обаждането траело не повече от 30 секунди и Мурат твърдял, че не може да си спомни същността и целта на разговора. Именно това позвъняване се превърнало в основния мотив на полицията за повдигане на обвинения срещу него.

Сергей Малинка

По отношение на другия замесен било установено следното: 23-годишният Сергей Малинка е роден в град Саратово и живеел в Португалия от 7 години. Женен е за португалка, живее с родителите си и по професия е програмист. Срещу него бил подаван сигнал за съмнения в педофилия. Прехранвал се с разработка на уебсайтове. Робърт Мурат го бил наел именно в това му качество, за да му направи сайт за продажба на недвижими имоти.

Сергей Малинка

По време на разпита Сергей Малинка казал, че се е срещнал с Мурат на 30 април, за да обсъдят промени по сайта. Следващата им среща се състояла чак на 16 май. Малинка заявил, че не помни да е говорил по телефона във вечерта на 3 май, но дори Мурат наистина да е звънял, то вероятно е било отново свързано с изработката на уебсайта. Макар че кой би звънял в 23:40 ч., за подобно нещо?

Интересен е моментът с предполагаемите педофилски занимания на Сергей Малинка. Преди време в полицията постъпил сигнал, подаден от позната на Малинка, която била зърнала на екрана на компютъра му педофилски снимки. Когато го извикали за обяснение, Сергей казал, че този компютър не е негов, а е оставен за поправка от клиент. Важно е да се отбележи, че често компютрите на съвсем обикновени хора са „заразени“ от невнимателните им действия в интернет и на мониторите им понякога „изскачат“ шокиращи порно реклами.

На 14 май 2007 г. цялата вила на Робърт Мурат била обискирана отгоре до долу от полицията. Претърсена била не само къщата, но и дворът и гаражът, а басейнът пресушен. Обиски били извършени и в дома на неговата приятелка Микаела, както и в домовете на хора, с които поддържал отношения. Разпитани били десетки души. Приятелката на семейство Маккан Джейн Танер изразила увереност, че Мурат би могъл да е човекът с дете на ръце, когото била видяла в нощта на изчезването.

От дома на Мурат били иззети мобилен телефон и три СИМ карти, 3 компютъра, няколко видеокасети, дрехи и обувки. Сред дрехите имало бежов панталон, много подобен на онзи, с който бил облечен неизвестният мъж, видян от Джейн Танер. А касетите, според полицията, съдържали „видео изображения в извратена форма“. Ако се абстрахираме от полицейския жаргон, най-вероятно ставало въпрос за обикновено порно.

След проведената експертиза в един от компютрите били открити препратки към сайтове с педофилско съдържание. Но това само по себе си не означава нищо. В търсене на порно човек може да попадне на неподозирани места в интернет и това да се запази в историята на браузъра му.

Повечето хора, с които Мурат работел и общувал, го описали като нормален, макар и не особено разговорлив човек. Но имало и други мнения.

Интересни са показанията на Карлос Мануел, който познавал Робър Мурат от 15 години. Още на 9-10 години, казал той, Робърт предизвиквал у околните странни чувства. Той бил затворено и необщително дете, държал се особено, понякога избухвал и имал садистични наклонности. Карлос си спомнил няколко подобни ситуации, в които Робърт бил проявил неадектватно поведение.

Съседка на семейство Мурат му била разказала, че е станала свидетел как Робърт се опитал да изнасили котката й и после я убил. По-късно самият Карлос видял как Мурат изнасилва куче и го убива. Освен това бил нападнал и собствената си майка, която винаги го прикривала и не го наказвала.

На 15 май Робърт Мурат бил обявен официално за главен заподозрян в изчезването на Мадлин Маккан. Не го арестували, но получил забрана да напуска страната. Властите го поставили под постоянно наблюдение и започнали да подслушват не само неговия, но и телефоните на приятелката му Микаела и на майка му.

Алиби

По собствените му твърдения Робърт Мурат бил в дома на майка си по време на изчезването на детето. Тя от своя страна потвърдила това. Естествено никой не й повярвал. Започнал дълъг и усърден разпит на свидетели, които биха могли да потвърдят или опровергаят алибито на Мурат.

Бавачката от хотел „Оушън Клъб“ Шарлот Пенингтън заявила, че е видяла Мурат вечерта на 3 май в около 22:30 ч., недалеч от апартамент №5А. „Просто стоеше и гледаше“, казала тя. Следващият път, когато разказала за това в полицията, Шарлот променила времето на 00:00 ч, като това не бил първият, нито последният път, в който давала противоречиви показания по случая.

Трима души от компанията на семейство Маккан: Ръсел О’Брайън, Рейчъл Олдфийлд и Фиона Пейн, твърдели, че са видели Робърт Мурат на улиците в Прая да Луш по време на търсенето на Мадлин. О’Брайън бил сигурен, че го е видял на плажа в 1:00 ч.

Междувременно новината за обявяването му за основен заподозрян обиколила целия свят. Животът на Мурат се превърнал в ад. Не можел да излезе от къщи, денонощно го обсаждали репортери, а неизвестни лица му изпращали всевъзможни заплахи, в това число и че ще откраднат 5-годишната му дъщеря София.

На 16 май полицията претърсила двете му коли. В архитектурния план на дома му намерили мазе, чийто вход е зазидан. Оказало се, че това не е никакво мазе, а просто празно място под къщата.

В дома на Сергей Малинка също бил проведен обиск. Конфискували цялото му компютърно оборудване и няколко торби с боклук. Сред конфискуваните вещи имало 6 харддиска, 3 видеокасети, 27 CD-та. На един от дисковете имало порнография, а на друг – зоофилия.

Компютърната експертиза установила, че Сергей Малинка е разглеждал снимки на Мадлин Маккан в интернет след нейното изчезване. Руснакът бил подложен на тормоз и вандализъм от местните жители. Колата му била запалена, а на тротоарът до нея – написана думата „Говори“. Пресата пишела за него така, сякаш е глава на международен синдикат за търговия с детска плът.

Взривената кола на Сергей Малинка

На 19 май португалски детективи заминали за Англия, за да разпитат и двете бивши съпруги на Робърт Мурат, но разговорът с тях не задвижил разследването в желаната посока.

На 11 юли отново се провел разпит на Ръсел О’Брайън, Рейчъл Олдфийлд и Фиона Пейн. Те минали през процедура на разпознаване на Робърт Мурат, но вече не били толкова сигурни в показанията си.

На 5 август домът на Мурат отново бил обискиран, този път с изпратени от Англия кучета, дресирани да надушват кръв и мъртви тела. Резултатът бил нулев.

Виждайки, че полицията не разполага с нищо срещу него, Робърт Мурат направил официално изявление, че чудовищните обвинения срещу него разрушават живота му. С помощта на адвокати получил извинение от полицията. На 23 март 2008 г. върнали цялото му иззето имущество, а на 21 юли властите снели подозренията си от него. Той завел дело срещу няколко вестника за опетняване на името му и получил морална компенсация в размер на 600 000 евро.

Сянка на съмнение

Докато траела суетнята около Робърт Мурат, мисълта за виновността на родителите не напускала някои служители на португалската полиция. Главен инспектор Гонсало Амарал пише по-късно в своята книга „Мади: Истината за лъжата“, че още от самото начало това съмнение не му давало покой.

Гонсало Амарал

Тази версия била една от най-непопулярните в онзи момент. Семейство Маккан били британски поданици, уважавани хора без проблеми със закона. Не били алкохолици или наркомани, а психически уравновесени, здрави хора. Но с напредване на разследването и други следователи започнали да изразяват подобни подозрения. Още повече, че много от фактите въобще не отговаряли на версията за отвличане.

Как е било възможно да се отвори прозореца на детската стая от улицата без никакви следи от взлом? А ако е бил отворен отвътре, значи са влезли през входната врата. Но тогава защо не са излезли отново през нея, а са отваряли прозореца? Загадъчният мъж с дете на ръце, видян от Джейн Танер, не бил видян от абсолютно никого освен нея. Липсвали каквито и да било следи в стаята.

Всъщност никой не бил виждал Мадлин Маккан след 17:00 ч., когато родителите й я взели от детския кът на хотела. Много хора се вълнували и от въпроса – как са могли тези уж нормални хора и лекари, дошли в чужда страна, да оставят без надзор трите си малки деца в хотелската стая и да отидат да се забавляват в ресторанта? Що за студени и безотговорни родители са това? Този въпрос се появявал все по-често в интернет форуми и социални мрежи.

Върху Джери и Кейти надвиснала сянка на съмнение. Разпитите им се увеличили и ожесточили. Двамата видимо недоумявали защо полицията съсредоточава усилията си върху тях. Не можели да се отърват от кошмарната мисъл, че детето им е попаднало в ръцете на педофил и че полицията губи ценно време, разследвайки грешните хора.

Кейт и Джери Маккан

В същото време португалските власти получавали огромно количество сигнали от всички краища на страната. В някои от тях хората съобщавали за подозрителни лица, а в други твърдели, че са забелязали Мадлин Маккан. Момиченцето било виждано по бензиностанции, летища, магазини и коли. Всеки сигнал се проверявал.

Отрицателните резултати от проверките на тези сигнали още повече затвърждавали подозрението на главен инспектор Гонсало Амарал, че полицията не търси там, където трябва. Той решил сам за себе си, че отвличане не е имало. Убеден бил, че детето е мъртво. Родителите са го убили. А техните приятели – „Седморката от Тапас“, участвали в заговора напълно или отчасти. Версията, на която се спрял, била непредумишлено убийство по небрежност.

Това не бил първият подобен случай, с който се сблъсквал.

Изчезването на Жоана Сиприано

На 12 септември 2004 г. в района на градчето Фигуейра, в близост до Портиман, изчезнало друго малко момиче. Тя била на 8 години и се казвала Жоана Сиприано.

Жоана Сиприано

Жоана изчезнала също така загадъчно и безследно. Предполагало се, че е убита, но тялото й не било открито.

Обвинили в убийството майката на детето Леонора и нейния брат – вуйчото Жоао Сиприано. Причината за убийството се оказало това, че Жоана станала свидетел на кръвосмесителните занимания на майка си и вуйчо си. Основният свидетел по делото бил бащата на детето и съпруг на Леонора – Антонио.

След дълги разпити Жоао признал за убийството на детето. Разказал, че е пребил момиченцето до смърт, след което го разчленил и известно време го държал във фризера. Накрая нахранил с останките свинете. Леонора признала съучастието си. В потвърждение на техните думи били открити следи от кръв във фризера и в стаята на Жоао.

Само че по-късно Леонора и Жоао се отрекли от признанията си, заявявайки, че са били принудени да подпишат показанията си с бой. Леонора се появила със синини под очите и разказала за чудовищни полицейски изтезания.

Леонора със синини под очите

Разбира се появили се свидетели, които опровергали обвиненията в полицейско насилие, разказвайки как са видели с очите си жената да пада сама по стълбите. Леонора принадлежала към най-ниската прослойка на обществото, никога не била работила и твърде често надигала чашката. Съседите й говорели, че след изчезването на Жоана не била проронила нито сълза.

Не друг, а именно инспектор Гонсало Амарал ръководел разследването на този случай. Той не присъствал лично на разпитите, но като началник отговарял за действията на своите подчинени. Точно по време на изчезването на Мадлин Маккан против него и петима други полицаи били повдигнати обвинения в полицейско насилие. Но Леонора не могла да разпознае никого от мъчителите си. Казала, че е била с торба на главата по време на побоите.

Все пак през 2009 г. Амарал получил 18 месеца условна присъда за фалшифициране на доказателства. По-късно всички обвинения срещу него и подчинените му били снети.

Съдът намерил доказателствата срещу Леонора и Жоао за достатъчно убедителни и ги осъдил за убийството на детето, давайки им по 30 години затвор при строг режим.

Историята е объркана и неясна. От една страна – кръвта на детето е намерена във фризера и в дома, което е повече от солиден аргумент за обвинение. От друга – за никого не е тайна, че полицията често прибягва до доста съмнителни методи за изтръгване на признания. Оставяйки настрана всичко това, този случай лепва огромно петно върху кариерата на Гонсало Амарал и до голяма степен обяснява неговите виждания и действия в случая с изчезването на Мадлин Маккан.

Любопитна подробност представлява и фактът, че след 3 години в затвора Жоао направил ново признание, в което заявил, че Жоана е била продадена от майка си и вероятно е жива и здрава. 

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Elena 🍺 Nikki 🍺Rada_X 🍺 Lora 🍺Abigail 🍺
Топ дарители: KaterinalillyManuelaMilenaAngelina
350
285

Сблъсък на възгледи

Още на 7 май в Португалия пристигнали британски полицейски служители от графство Лестършър. Настроенията у португалската и английската полиция рязко се разминавали. Целта им била една – да открият изчезналото дете. Но версиите им били различни. В края на месец май португалските следователи вече били убедени във виновността на двамата Маккан, а британските им колеги категорично отказвали да приемат тази теория.

Този сблъсък на възгледи между двете държави щял да пречи на разследването до самия му край. Гонсало Амарал казва впоследствие , че в случая имало повече политика, отколкото истина.

Като цяло английската полиция има много повече опит от Португалия в разследването на отвличания на деца. В огромна част от случаите престъпленията срещу деца, в това число и сексуални такива, са дело на родителите, близките или познатите на семейството. Съвсем рядко се случва убийците или похитителите на деца да са напълно непознати хора.

Детектив Амарал изпратил искане до британската полиция, с молба да му бъдат предоставени финансовите отчети на семейство Маккан и „Седморката от Тапас“. Никой от тях нямал финансови затруднения. За да разберат абсолютно всичко за семейство Маккан за Англия заминали служители от португалската полиция.

Междувременно детектив Гонсало Амарал си спомнил за деня, когато узнал от жена си, че кучето им е загинало при инцидент. Той се прибрал у дома, положил кучето в багажника на колата си в найлонов чувал, като все още не знаел къде ще го погребе. Почвата в района на Алгарве е камениста и дори леки строителни работи изискват специална техника. Тогава Амарал осъзнал, че е лесно да скриеш труп, но е трудно да намериш къде да го заровиш.

Научи повече за:   Робърт Лирой Андерсън: Изнасилвача от Южна Дакота

Разследването имало нужда от кучета. Но не тези на португалската полиция. Те можели да откриват само живи хора. Трябвали му кучета, обучени да надушват кръв и миризма на трупове. Така възникнала идеята да бъдат поискани кучета-търсачи от Великобритания. Това се превърнало в преломен момент в разследването на изчезването на Мадлин Маккан. Именно резултатите от тези следствени действия довели до обвиненията срещу родителите й.

Еди и Кийла

След няколко дни на португалска земя стъпил един от най-добрите експерти кинолози в света Марк Харисън, придружаван от треньора на кучета Мартин Граймс. Тяхната специалност е откриването на мъртви и изчезнали хора в района на бедствия. Националният съветник на британската полиция Марк Харисън е известен като изключителен професионалист в своята област.

Без да се бави той веднага се заел за работа. Проучил всички материали и свидетелски показания по случая и разгледал местността с хеликоптер. Обиколил всички улици и алеи около хотела и проверил всички скици и диаграми, съставени в хода на разследването. Марк Харисън довел със себе си двама забележителни „съгледвачи“ – спрингер шпаньолите Еди и Кийла. Еди бил обучен да надушва миризма на трупове, а Кийла можела да усети и най-малката капка кръв на едно местопрестъпление.

Еди и Кийла

Еди бил участвал в много операции и неговото обоняние неведнъж помагало в разплитането на загадки. Даже след преместването на тялото, ако то е било в допир с някакви предмети, особено порести материали, като тъкани, тапицерии и др. – Еди надушвал следата.

Кийла надушвала частици кръв, дори ако те са старателно премахнати с химически препарати и белина. Тя била в състояние да открие съвсем нищожни количества кръв, от които дори не могат да бъдат извлечени проби за лабораторен анализ.

На 31 юли 2007 г. търсенето започнало от апартамент №5А. Мартин Граймс слязъл от колата, държейки Еди на къс повод. Заповядал му да седне, но вместо да се подчини, Еди проявил волност и се втурнал в апартамента. Всичко се заснемало с камера. Когато за първи път се разнесъл енергичният му лай, сигнализиращ за наличието на мирис на труп, в стаята се възцарила гробна тишина. Преди присъстващите да се окопитят от първия лай, се разнесъл втори, този път от друго място. След това трети.

Дошъл редът на Кийла. Тя също дала сигнали на някои от местата, маркирани от Еди. Двамата четириноги следотърсачи открили следното:

  • мирис на труп и следи от кръв зад дивана в гостната;
  • мирис на труп до гардероба в спалнята на родителите;
  • мирис на труп от външната страна на прозореца на детската стая;
  • мирис на труп по играчката коте на Мадлин;
  • мирис на труп по някои от дрехите на Кейт Маккан. Следи от кръв не били открити;
  • мирис на труп в цветната леха край прозореца, характеризиран от треньора като слаб – тоест възможен, но неубедителен.

В този момент у португалската полиция не останала и капка съмнение, че Мадлин Маккан е мъртва и смъртта й е настъпила именно в апартамент №5А.

Труп в колата

На местопрестъплението дошли криминалисти, които взели проби от пода, щорите, дивана, цимента и почвата навън и ги изпратили за изследване в лаборатория в Бирмингам.

В отговор на въпроса откъде би могла да е дошла кръвта, Маккан разказали, че малко преди изчезването й Мадлин е имала кръвотечение от носа. Португалските власти изведнъж осъзнали, че семейство Маккан не са поставени под наблюдение. Този пропуск трябвало да бъде поправен незабавно.

Гонсало Амарал подал искане до Министерството на правосъдието за разрешение за обиск и подслушване на телефонните им разговори. Получил заповедта за обиск, но подслушването му било отказано.

Апартамент №5А бил запечатан от полицията още на 4 май 2007 г. и семейство Маккан трябвало да се преместят. Новият им адрес бил на улица „Дас Флорес“ №27. На 2 август при тях пристигнала полицията със заповед за обиск. Еди и Кийла подушили всичко – детски играчки, предмети и дрехите на възрастните и децата. Еди открил миризма на труп по една футболна тениска, която Мадлин била носила.

Но полицията все още не можела да намери главното – трупа на детето. А убийството не може да бъде доказано без труп. Къде биха могли двама туристи, намиращи се в чужда страна, да скрият тялото на дете? И то така добре, че дори най-добрите полицейски кучета в света да не могат да го открият.

Междувременно полицията узнала, че на 26 май семейство Маккан е наело автомобил рено „Сеник“, с регистрационен номер 59-DA-27. Веднага получили заповед за обиск на колата.

На 6 август в подземния паркинг, където се намирала колата, пристигнал Мартин Граймс със своите кучета. Първи започнал търсенето Еди. След като подушил всички коли в паркинга, той без колебание се спрял на реното „Сеник“ и се разлаял. После към работа пристъпила Кийла.

Кучето надушва следа по колата на Маккан

Резултатите от това мероприятие били следните:

  • мирис на труп по ключа за запалване.
  • мирис на труп от вътрешната страна на шофьорската врата;
  • следи от кръв в багажника на колата.

Гонсало Амарал отново си спомнил за своята история с умрялото куче. Случаят с изчезването на Мадлин Маккан удивително напомнял на нея. Детето е загинало, мислел си той, и родителите е трябвало да скрият трупа му. За да го пренесат им е трябвала кола.

Криминалистите събрали проби от косми, влакна и петна. Търсели следи от кръв, семенна течност, слюнка и други биологични течности. Тези проби също били изпратени за анализ в Бирмингам.

Въпросният автомобил бил нает от семейството на 26 май, тоест 22 дни след изчезването на Мадлин. Наличието на следи от детето в колата давало увереност на разследващите, че тялото й е било вътре. Къде е било преди това? Вероятно във фризер или на друго хладно място, смятал Гонсало Амарал. Лабораторната експертиза била от решаващо значение.

Всички хора, наемали колата преди Маккан, били проверени, но се оказали примерни граждани. Нямало основания да се смята, че някой от тях би могъл да е пренасял труп или да е проливал кръв в автомобила.

Свидетелите, возили се в автомобила на Маккан, твърдели, че не са усетили никаква неприятна или странна миризма. Сериозна пролука в теорията за труп в колата бил фактът, че Джери и Кейти били непрекъснато под наблюдението на неуморните журналисти. Как биха могли да се отърват от трупа?

Сънотворен ефект

Според книгата на инспектор Гонсало Амарал португалските детективи, които заминали във Великобритания, за да научат повече за семейството, открили в кухнята в дома на Маккан график за медицинско наблюдение на Мадлин. От него ставало ясно, че детето има проблеми със съня и често се събужда през нощта.

Дядото на детето споделил, че Кейт дава на децата си лекарството „Калпол Найт“, чиито активни вещества са парацетамол и дифенхидрамин. Парацетамолът успокоява болката и понижава температурата. Антихистаминът дифенхидрамин се грижи за кашлицата и течащия нос.

Известно е, че антихистамините често предизвикват сънливост и забавяне на реакциите. Може би затова в някои страни, сред които и Великобритания, родителите използват „Калпол“ като успокоително средство върху децата си. Според изследване в Австралия за прилагането на лекарства без рецепта върху деца, доста често майките използват подобни средства, за да успокоят или да приспят хиперактивните си и неуправляеми деца.

От друга страна приемът на свръхдоза парацетамол или прекомерната му употреба може да доведе до сериозни поражения на черния дроб и дори понякога до смърт. Въпреки това през 2007 г. във Великобритания било сравнително нормално родителите да дават „Калпол“ на децата си за щяло и нещяло. Появил се дори терминът „Калпол-поколение“. През 2009 г. лекарството е заменено с друга версия, която не причинява сънотворни ефекти.

Кейт потвърдила, че е донесла лекарството в Португалия, но заявила, че то не притежава успокояващ ефект, а в него има единствено парацетамол. Отрекла категорично да е давала от лекарството на дъщеря си по време на почивката.

На 7 септември полицията обявила Маккан за официални заподозрени. Властите им повдигнали обвинения в скриване на тяло и симулиране на отвличане. Кейт отказала да отговори на 48-те въпроса, подготвени от полицията за нея, възползвайки се от правото си да не свидетелства срещу самата себе си. Няколко от въпросите засягали темата с лекарството. Джери бил готов да говори и активно се стараел да докаже своята невинност.

Полицията обявила Маккан за официални заподозрени

В средата на същия месец във френски таблоид се появило твърдението, че португалската полиция е „открила доказателство в колата под наем на Маккан, че малкото момиче е погълнало лекарства, без съмнение приспивателни, в огромни количества“. Тази непроверена и невярна информация се разпространила из медиите като пожар.

Мнозина побързали да повярват, че Маккан са отровили детето си. И двамата са лекари, разбират от лекарства, коментирали интернет потребители във форумите и социалните мрежи. Приспали са децата, за да могат да се забавляват в ресторанта, но нещо се е объркало. Журналистите не оставали по-назад и смело разгръщали фантазията си. Някои моменти от случилото се в нощта на изчезването обаче сякаш наистина подкрепяли тази теория.

В нощта на 3 май Мадлин спяла в една стая с близнаците. Подозрителен е фактът, че въпреки виковете на Кейт Маккан и силния шум, предизвикан от десетките хора, влизащи в стаята им да търсят сестра им, близнаците спали непробудно през цялото време. Интересни са и показанията на семейство Пейн, които забелязали, че Кейт била страшно притеснена дали близнаците са добре и дори ги проверявала дали дишат, а те продължавали да спят все така дълбоко. Но има и такива бебета.

Португалските власти искали да изследват кръвта на близнаците за наличието на успокоителни лекарства. Но британската полиция отхвърлила искането им и подобен анализ никога не бил направен. Не им изпратили и медицинските картони на децата, които поискали. Бащата на Мадлин ожесточено отхвърлил възможността той и съпругата му да са причинили смъртта на детето си. Ако децата са били упоени, твърдели родителите, то похитителят го е направил, за да не вдигат шум.

Практически от самото начало в защита на семейство Маккан се обявили британски политици и известни личности. Разследването на португалската полиция било под огромен натиск. Искали им отчет за свършената работа на всяка крачка. Постоянно ги обвинявали в некомпетентност и липса на опит. Според думите на Гонсало Амарал: „Държат се така, сякаш сме страна от Третия свят“. Португалската полиция нямала право да арестува Маккан, тъй като по закон арест може да има само при наличието на явни улики за извършено престъпление. 

Историята за изчезването на Мадлин плъзнала по целия свят. Богати хора обявявали баснословни награди за информация, свързана с детето. Родителите на Мадлин получавали фалшиви сигнали с цел шантаж. Почти всеки ден от разни краища на планетата се появявали съобщения, че Мадлин е била забелязана – Мароко, Белгия, Франция, Холандия, Бразилия. Всеки сигнал се проверявал. Но всички се оказвали лъжливи.

Гонсало Амарал не можел да се отърве от натрапчивия въпрос къде би могло да е скрито или унищожено тялото на детето? Статия във вестник му дала неочакваната идея, че трупът би могъл да е изгорен в местния крематориум за животни. Оказало се обаче, че крематориумът е бил затворен от здравните служби два месеца преди изчезването на Мадлин, а пломбите и печатите си стоят непокътнати.

ДНК провал

Когато получил резултатите от анализите на ДНК пробите, изпратени в лабораторията в Бирмингам, Гонсало Амарал бил буквално смазан. Пробите, събрани от апартамент №5А съвпадали с контролните образци на Мадлин. Също така с абсолютна сигурност можело да се каже, че Кейт и Джералд Маккан са биологични родители и на трите си деца. С това версията, че детето може да е откраднато от истинския му баща отпадала.

Но пробите, взети от автомобила, имали съвпадение само по 15 от нужните 20 локуси. Заключението от доклада гласяло, че вероятността предоставените образци да са от Мадлин е голяма, но не е абсолютно сигурна и не може да се използва като доказателство.

Освен това семейство Маккан направили независима съдебномедицинска експертиза, която не открила в наетия от тях автомобил никакви следи от пренасяне на труп.

Тази експертиза била заплатена от британския милионер, собственик на ръгби клуб и енориаш в църквата „Свидетели на Йехова“ Брайън Кенеди, известен като доста противоречива личност. Той е немислимо богат, като състоянието му се оценява на около 400 милиона долара. Натрупал парите си основно чрез продажба на недвижими имоти и строителство. Дори британската полиция се помещава под наем в негови сгради.

Британският бизнесмен Брайън Кенеди

Брайън Кенеди поел всички разходи на семейство Маккан в търсенето на Мадлин.

Главен инспектор Гонсало Амарал останал с празни ръце – не разполагал нито с труп, нито с улики срещу родителите. Поддръжниците на Маккан ликували. В края на годината голяма част детективите, работещи по случая, били сменени, в това число и Амарал, който се осмелил да каже на медиите, че британската полиция играе по свирката на Маккан и разследва единствено следи, които са в тяхна полза. Не му помогнал и фактът, че по същото време бил разследван за полицейско насилие във връзка със случая на Жоана Сиприано. Скоро след това инспекторът напуска полицията завинаги.

Джери и Кейти се върнали в родината в началото на октомври, повече от четири месеца след изчезването на Мадлин. На летището ги посрещнали тълпи от хора. Съчувствали им, канели ги в телевизионни предавания. Завръщането им изглеждало като прибирането у дома на освободени от плен заложници.

Тъжни деца

Докато се водело разследването на Робърт Мурат, а после и на родителите на Мадлин, португалската полиция работела и по други възможни версии. Една от главните била тази, че момиченцето е отвлечено от външен човек.

Още на 4 май от Интерпол изпратили факс на полицията в Португалия с предложение за помощ в търсенето на Мадлин. В течение на цялото разследване Интерпол информирали разследването за всеки получен от тях сигнал. А информацията била толкова много, че заемала няколко тома. Имало интересни съобщения, но и откровени глупости.

Съобщенията пристигали от всички посоки – Мароко, Белгия, Франция, Испания, Русия. Мадлин била забелязвана ту в автомобил в задръстване, ту в търговски център, ту на детската площадка или на летището. И винаги момиченцето изглеждало изтощено, измъчено и тъжно – както подобава на едно отвлечено дете. Нито един от тези сигнали не помогнал на разследването. Нито едно от тези тъжни деца не се оказало Мадлин.

Появили се и лешояди, опитващи се да заработят покрай трагедията с изчезналото дете, които искали награда за фалшивата си информация. Не липсвали и „оракули“, на които се привиждали черни води, заобикалящи детето, или крайбрежни скали. Полицията вежливо ги изслушвала и ги отпращала по живо по здраво.

Но имало и сигнали от друго естество. Много по-конкретни и смислени.

Мъж с дете на ръце

Един от тях е разказът на ирландското семейство Смит. Този разказ не се понравил на поддръжниците на теорията за „неизвестен извършител“, тъй като косвено обвинявал самите Маккан.

Семейство Смит летували в Прая да Луш точно по време на изчезването на Мадлин. На 3 май 2007 г. около 22:00 ч. се разхождали, когато срещнали на улицата мъж със спящо дете на ръце. Момиченце, облечено в светла пижама. Разминали се и забравили за него. Но след почти четири месеца, на 9 октомври, вече у дома пред телевизора, отново си спомнили за тази съдбовна среща.

По новините съобщавали за завръщането на семейство Маккан от Португалия. Появил се кадър с Джери Маккан, който слизал от самолета, носещ на ръце сина си Шон. Семейство Смит с изненада установили огромната прилика на този образ с мъжа, когото били видели в Португалия във вечерта на 3 май. Главата на семейството Мартин Смит осъзнал, че начинът, по който Джери държи детето, походката и фигурата му напълно съвпадат със спомена му за онзи мъж. Той веднага побързал да сподели наблюденията си с полицията.

Джери Маккан слиза от самолета, носещ на ръце сина си Шон

Според неговите показания във вечерта на 3 май той, съпругата му и двамата им внуци се разминали на улица „Ескола Примариа“ с мъж, носещ момиченце на ръце. Той бил с европейска външност, облечен в тъмно яке и светли панталони. Не могли да видят добре лицето му, защото било тъмно, а и той държал главата си наведена. В ръцете си държал босо светлокосо момиченце на около 4 години, облечено в светла пижама. Момиченцето изглежда спяло, с глава облегната на лявата гръд на човека, а ръцете и краката й висели отпуснато. Мъжът вървял бързо и скоро се скрил от полезрението им.

Семейство Смит пристигнали в Португалия, за да пресъздадат показанията си на място. Мартин Смит казал, че не е могъл да види лицата на мъжа и детето и не може да твърди със сигурност, че това са били Джери и Мадлин. „Седморката от Тапас“ заявили категорично, че по това време Джералд е бил на масата с тях. Персоналът в ресторанта не можел да каже това със сигурност. Улица „Ескола Примариа“ се намира на около 7 минути пеша от апартамент №5А.

И на още десет от океана.

Фондацията на Мадлин

Мадлин Маккан изчезва на 3 май. На 6 май Джери се обадил на своята сестра Филомена в Англия с молбата да създаде сайт, посветен на изчезването на детето. Филомена работела като учителка в малко шотландско градче и с помощта на учениците й сайтът се появил на бял свят на 15 май. Целта на неговото създаване била обяснена така: „преди всичко като средство за събиране на дарения“.

На 12 май в Португалия пристигнали двама британски юристи от юридическата компания „The International Family Law Group LLP“. Кантората специализирала в международната поддръжка на лица в дела, свързани с отвличане на деца и други спорове. Тази организация сама се свързала с Маккан с предложение за помощ. Официално за заплащане не станало въпрос.

Именно тези двама адвокати посъветвали Маккан да създадат фондация. Първоначално искали да създадат благотворителен фонд, тоест организация с нестопанска цел. Но станало ясно, че благотворителността не може да бъде в полза на частно лице. Впоследствие Комисията по благотворителност опровергава съществуването на подобно правило, но Маккан вече били регистрирали фондацията си като дружество с ограничена отговорност.

В периода от май 2007 до март 2008 г. във фонда постъпили дарения в размер на 1 846 178 лири стерлинги. Авторката на „Хари Потър“ Дж. К. Роулинг и британският бизнесмен Ричард Брансън също дарили щедри суми за каузата.

Комисията по благотворителност била обезпокоена и непрекъснато изразявала недоволство от факта, че фондацията призовава по всички медии и социални мрежи гражданите да внасят дарения в полза на Мадлин, заблуждавайки хората, че парите отиват в благотворителна организация.

За всяка информация, свързана с изчезването на Мадлин Маккан, фондацията обявила награда от 2,5 милиона паунда. Всъщност зад голяма част от тази баснословна сума стоял милионера Брайън Кенеди. От време на време се появявали лица, претендиращи за наградата, но обикновено се оказвали измамници. Човек не може да не се замисли над следното – ако детето наистина е откраднато, нима не съществува нито един свидетел или съучастник, който би се полакомил за тази космическа сума? Изглежда нямало такъв.

Научи повече за:   Камерън и Джанис Хукър: Момичето в кутията

Фондацията се управлявала от шестима директори, един от които е братът на Джери Маккан, а друг – адвокатът на Брайън Кенеди. Постъпленията във фонда осигурявали издръжката на семейство Маккан, които не можели повече да изпълняват лекарските си задължения, заради търсенето на детето си. 

Появили се упорити слухове, че Маккан са изплатили ипотеката на дома си със средствата от фонда, но това нямало как да се докаже. Тъй като фондацията на Мадлин по документи не е благотворителна организация, обикновените граждани нямат право да изискват разгласяване на приходите и разходите й. С тази информация разполагат единствено британските данъчни служби.

Фотогеничният образ на двамата лекари започвал да се пропуква, а случаят с изчезването на Мадлин за първи път показал нагледно до какви злъчни низини могат да стигнат коментарите в зараждащите се социални мрежи срещу всеки, имал нещастието да стане несимпатичен на общественото мнение.

Осъдени в медиите

Туитър, който е само на една година, когато Мадлин изчезва, се превръща в основен източник на хули срещу Маккан. Десет години по-късно хаштагът Маккан все още произвеждал над 100 туита в час. Сред отровата, бълвана в социалните мрежи, имало заплахи за отвличане на близнаците Шон и Амели. Потребителка на Туитър се самоубила, когато репортери от телевизия „Скай Нюз“ я пипнали натясно с въпроса защо е писала над 400 туита срещу Маккан.

Първоначално всички симпатизирали на трагичната двойка. Историята на бялото семейство от средната класа, хванато в кошмара на злата чужбина, предоставяла на медиите така мечтания рейтинг, а всички институции искали да им помогнат. Маккан се възползвали от този интерес като наели ПР консултанти и организирали всекидневни пресконференции. Но скоро медийното безумие се обърнало против тях.

Медиите започнали да ги демонизират. Критикували ги най-вече за това, че са оставили децата си сами в незаключения апартамент, въпреки наличието на бавачки и детски ясли в хотела. Интернет потребители изказвали нелишения от завист, но все пак верен аргумент, че ако ставало въпрос за родители от по-ниска класа, зарязали децата си в караваната, за да отидат да се наливат в близката кръчма, веднага щели да им бъдат повдигнати обвинения в родителска небрежност. През юни 2007 г. 17 000 души подписали онлайн петиция с искане към социалните служби да разследват защо Маккан са оставили децата си сами.

Джери и Кейт Маккан

Външността и поведението на Кейт Маккан се обсъждали надълго и нашироко, като повечето коментари идвали от други жени. Смятали я за студена и контролирана, твърде привлекателна, твърде слаба, твърде добре облечена, твърде напрегната. Впоследствие станало ясно, че в началото Кейт е била посъветвана от експерти да не плаче пред камерата, защото похитителят би могъл да се наслаждава на болката й. Липсата на сълзи обаче довела до още повече критики.

Маккан търсят сами

Още от първата минута на изчезването на Мадлин родителите й вярвали, че тя е открадната. Първите думи на Кейти били „Някой я е взел“. Двамата не спирали да се опитват да накарат разследването да върви по тази следа. Когато станало ясно, че това няма да се случи, прибегнали до други методи.

„Контрол Рискс Груп“ е първата частна компания, помагаща на Маккан в търсенето на Мадлин. Фирмата се заела за работа само 9 дни след изчезването на детето. Екипът бил изпратен от анонимен щедър дарител. „Контрол Рискс Груп“ е основана през 1975 г. в качеството си на професионален консултант на застрахователната индустрия. Целта й е да сведе до минимум опитите за отвличания и искания за подкупи. Частната охранителна компания е една от четирите, използвани от британското министерство на външните работи за охрана на имоти и служители в Ирак. Компанията разполага с над 600 служители, много от които са бивши членове на разузнаването.

Когато станало ясно, че Маккан провеждат свое собствено разследване, новината предизвикала силна тревога у местните власти, тъй като в Португалия е незаконно частни детективи да се бъркат в криминални случаи. Адвокатите на Маккан се опитали да успокоят тревогите, казвайки, че агентите от „Контрол Рискс Груп“ са там само като консултанти.

Междувременно били получени четири независими сигнала, че Мадлин е забелязана в Северна Африка. Милионерът Брайън Кенеди заминал лично през септември 2007 г. заедно със сина си Патрик, за да провери един от тях. Той кацнал с частния си самолет в Танжер преди да се отправи към селце в Атласките планини, където туристи били забелязали мюсюлманска жена да носи на гърба си светлорусо момиченце, приличащо изключително много на Мадлин. За съжаление се оказало, че това не е тя. Сред берберите, населяващи Севернозападна АФрика, често се срещат руси и дори рижави хора.

Момиченцето, приличащо на Мадлин

Друга туристка била видяла момиченце с описанието на Мадлин на бензиностанция край Маракеш на 9 май 2007 г. Детето попитало на английски език мъжа, с когото било: „Скоро ли ще видим мама?“. Когато се върнала у дома в Испания и научила за изчезването на Мадлин, жената веднага се обадила в полицията. Но според семейство Маккан изминал цял месец без португалските власти да си направят труда да говорят с тази свидетелка. Това засилило опасенията на родителите, че полицията пренебрегва важни следи.

Кейти и Джери разполагали с влиятелен спонсор в лицето на Брайън Кенеди. Правителството на Великобритания било на тяхна страна, както и множество известни личности, граждани и тлъста сума във фонда им. След съвещание с Брайън Кенеди решили, че си струва да прибегнат до алтернативни способи за откриването на Мадлин. Спрели избора си на известната испанска детективска агенция „Методо 3“.

Буквално дни, след като стъпили на британска земя, Маккан подписали договор за половин година с агенцията, която искала базово заплащане от 50 000 паунда на месец. Всичко на всичко „Методо 3“ получили сума в размер на 250 000 паунда за работата си.

„Методо 3“ е създадена през 1985 година в Барселона. Девизът на агенцията е: „Нашата философия се състои в това да ходим там, където никой не ходи, да виждаме онова, което за другите остава скрито, с две думи – да намираме истината“.

Преди да сключи договора със семейство Маккан агенцията се помещавала в малък офис над заведение за бързо хранене, далеч от центъра на Барселона. През декември 2007 г. вече можели да си позволят стилен офис на престижна улица в града. 

Но парите са без значение, важни са резултатите. Съвсем скоро агенцията докладвала за голям пробив в разследването. Частните детективи направили компютърна реконструкция на отвличането на детето от апартамент №5А и установили, че евентуалният похитител е разполагал само с 8 минути. От това направили заключението, че някой от служителите на хотела е помагал в отвличането.

„Методо 3“ с пълна увереност заявили на родителите, че детето им е живо. Мадлин била отвлечена с помощта на служител на хотела и изведена с лодка от страната в Мароко от педофилска организация с цел продажба.

„Знаем кой я е отвлякъл. Тя се намира в района не много далеч от Пиренейския полуостров и Северна Африка. И имаме доста ясна представа къде е тя и с кого е“, заявил шефът на „Методо 3“ в началото на декември 2007 г. и уверил Маккан, че дъщеричката им ще се върне у дома за Коледа.

„Методо 3“ никога дори не допуснали възможността за друга версия, освен тази за непознатия похитител. Възможно е да са следвали съвестно желанията на клиентите си, тъй като това била основната версия и на родителите. Или пък просто са ги използвали финансово.

В интерес на истината от Мароко в действителност идвали много сигнали за изчезналото момиченце. Повечето от тях пристигали от Маракеш, но винаги се оказвали фалшива тревога. Мадлин така и не била открита и върната на семейството й за Коледа. След около шест месеца договорът между Маккан и „Методо 3“ бил прекратен заради липсата на резултати, а документите от разследването на частната агенция предадени на британската полиция.

През 2008 г. Маккан наели американската детективска агенция „Оукли Интернешънъл“, регистрирана във Вашингтон, окръг Колумбия, подписвайки шестмесечен договор за 500 000 паунда. Агенцията изпратила в Португалия екип от петима души, които започнали разследване под прикритие в хотел „Оушън Клъб“, както и сред педофилските среди и циганската общност в района.

Детективите се съсредоточили върху откриването на мъжа с дете на ръце , забелязан от семейство Смит. Това обаче не се харесало на Маккан и техните поддръжници, тъй като Мартин Смит твърдял, че намира голяма прилика между непознатия мъж и Джери. Детективите от „Оукли“ изработили фотороботи на мъжа, а докладът им допускал, че Мадлин може да е загинала в инцидент, излизайки сама от апартамента. Отношенията между агенцията и Маккан се влошили още повече и заради финансови спорове.

Друг частен детектив, нает от Маккан през 2009 г., е пенсионираният полицейски инспектор Дейвид Едгар. Скоро след изчезването на Мадлин към двама мъже в Барселона се приближила жена, която ги попитала: „Вие ли сте хората, които трябва да доставят новата ми дъщеря?“. Едгар разпространил компютърно генериран образ на тази жена, но за съжаление тя не била открита.

Жената от Барселона

Португалия закрива случая

На 21 юли 2008 г. португалският министър на правосъдието обявил, че властите не разполагат с достатъчно доказателства, за да свържат двамата Маккан или Робърт Мурат с изчезването на Мадлин и статусът им на главни заподозрени е свален.

Дни след закриването на случая откъси от дневника на Кейт Маккан, иззет от полицията през август 2007 г., били публикувани в португалски таблоид, въпреки че съдът по-рано бил постановил, че изземането му представлява нарушение на поверителността и всички копия от него следва да бъдат унищожени.

Лошите чувства между Маккан и португалските власти накарали главен инспектор Гонсало Амарал да напусне полицията, за да напише книга, в която изложил теорията си, че Мадлин е загинала при инцидент и родителите й са инсценирали отвличането, за да прикрият случилото се.

Джери и Кейти Маккан завели дело срещу Амарал и неговите издатели през 2009 г., покривайки съдебните разходи с парите от фонда на Мадлин. През 2015 г. съдът им присъдил обезщетение в размер на 600 000 евро, но Амарал обжалвал и спечелил през 2016 г.

„Операция Грейндж“

През май 2011 г. Скотланд Ярд стартира разследване под названието „Операция Грейндж“, в което участва екип от 29 детективи и 8 цивилни лица. Това начинание до голяма степен било подбудено от силния обществен интерес, предизвикан от книгата на Кейт Маккан „Мадлин“, която вестник „Сън“ публикува в сериен формат.

На 11 май 2011 г. вестникът публикува на първа страница отворено писмо от семейство Маккан, с молба до британския премиер-министър Дейвид Камерън да бъде проведено ново разследване. Още същия ден 20 000 души подписват петицията във вестника. Само след 24 часа Камерън съобщава за началото на „Операция Грейндж“. Португалските власти се съгласяват да съдействат на британското разследване.

„Операция Грейндж“ разпространява компютърно генерирана снимка с евентуалния образ на вече порасналата Мадлин и разследва над 8000 потенциални сигнала.

Порасналата Мадлин

Разследването работело главно над версията за неизвестен извършител. Според тях отвличането е било или планирано, или детето е било откраднато, защото е станало свидетел на обир. Между януари и май 2007 г. броят на кражбите с взлом се бил увеличил четворно в района на Прая да Луш, като 17 дни преди изчезването имало две прониквания през прозорци в района на хотела.

Изчезването на Мадлин би могло да е било и предварително планирано отвличане. Няколко свидетели описали мъже, мотаещи се край апартамент №5A в дните преди инцидента и в деня на изчезването. Фотороботът на един от тях бил разпространен през 2013 г.

Другата теория е, че почти 4-годишната Мадлин е излязла от апартамента сама, вероятно за да търси родителите си и е била отвлечена от случаен минувач, или е паднала в един от строителните изкопи наблизо. Тази версия се смята за доста малко вероятна. За да се озове на улицата Мадлин е трябвало да отвори незаключената балконска врата, да дръпне завесите след себе си, да затвори вратата, след това да отвори и затвори двойната портичка на стълбите и накрая да отвори и затвори портата, водеща към улицата.

През март 2014 г. Скотланд Ярд се обръща към гражданите с молба за информация, свързана с мъж, който прониквал с взлом в домовете на британски семейства в Алгарве в периода 2004-2006 г. Два от четирите обира се случили в Прая да Луш, където крадецът нападнал сексуално в леглата им пет момичета на възраст от 7-10 години. Той говорел английски с чужд акцент, а говорът му бил бавен и затруднен. Косата му била къса, тъмна и неподдържана, имал мургава кожа и излъчвал характерна миризма. Португалската полиция смята, че въпросният извършител е бившият служител на хотел „Оушън Клъб“ Еуклидес Монтейро, но за съжаление той умира през 2009 г. без да може да внесе яснота в случая.

През юни 2014 г. служители на Скотланд Ярд и португалската полиция, придружени от археолози и полицейски кучета, претърсват канавките и разкопават 60000 кв. м в района на Прая да Луш. Нищо не било открито. Робърт Мурат също бил разпитан отново. Задържани били бивш шофьор от хотел „Оушън Клъб“ и неговите двама съучастници. Полицията била прихванала техните телефонни обаждания и размяна на СМС-и край хотела по времето на изчезването на Мадлин. Тримата признали, че са прониквали в апартаментите, но категорично отрекли да са взимали детето.

Появила се и българска следа. През 2017 г. в медиите се появява информация, че служители на Скотланд Ярд са пристигнали в България в търсене на „жената в лилаво“, видяна от майката на Мурат да стои пред апартамента на Маккан в 20:00 ч. на 3 май 2007 г. Смята се, че това може да е 58-годишната сервитьорка Луиза Тодорова, която работела заедно със съпруга си в тапас бара. Двамата отрекли да са замесени по какъвто и да било начин в изчезването на Мадлин.

Педофили

В ранните дни на разследването португалската полиция преглеждала снимки, конфискувани при разбиване на педофилски мрежи, а на родителите на Мадлин били показвани фотографии на сексуални насилници. Няколко британски педофили представлявали интерес. През 2009 г. частните детективи на Маккан се опитали да разпитат един от тях на име Реймънд Хюлет. Той се бил похвалил на някого, че знае какво се е случило с Мадлин, но после се отметнал от думите си и през декември същата година починал от рак.

Реймънд Хюлет

Мъж от Северна Ирландия, който починал през 2013 г., също бил разследван във връзка с изчезването. След като бил освободен от затвора, където лежал заради сексуално посегателство върху четирите му дъщери, той се преместил в Португалия, недалеч от Прая да Луш и бил там по времето на изчезването на Мадлин.

Друг заподозрян, върху когото се фокусира „Операция Грейндж, е швейцарецът Урс Ханс фон Еш, който живеел в Испания по време на изчезването на Мадлин. Фон Еш е главен заподозрян в отвличането и убийството на 5-годишната Иления Ленхард, която изчезва три месеца след Мадлин и по-късно е открита отровена. Урс Ханс се застрелва в главата няколко часа след изчезването на Иления.

Иления Ленхард и нейният предполагаем убиец Урс Ханс фон Еш

През юни 2016 г. детективите от „Операция Грейндж“ разпитват една от жертвите на покойния сър Клемент Фройд, за когото наскоро било станало известно, че е посягал сексуално на деца. Сър Клемент е внук на прочутия психолог Зигмунд Фройд, член на парламента и познато лице на телевизионния екран. Той се сприятелява със семейство Маккан през юли 2007 г., седмици след изчезването на дъщеря им. Но неговите близки твърдят, че той е бил в Англия, когато Мадлин изчезва.

Сър Клемент Фройд

Последният педофил, разследван от полицията през 2019 г., е 48-годишният германец Мартин Ней, излежаващ доживотна присъда за убийствата на 3 малки момчета и заподозрян в поне още две убийства и десетки блудства с деца. Неговият метод на действие в отвличането на децата е да се промъкне в стаята им докато спят, облечен в черно и с маска на главата. Понякога ги упоявал, за да не вдигат шум. Той работел в център за бездомни в Алгарве по времето на изчезването на Мадлин.

Мартин Ней прилича на фоторобота на човек, забелязан край хотела

През месец май 2019 г. португалската полиция разпитва евентуален съучастник на Ней. Самият той бил разпитван още през 2008 г. във връзка със случая на Мадлин, но бил отхвърлен като заподозрян, защото харесвал само момчета. Ней доста прилича на фоторобота на подозрителния човек, забелязан край хотела на Маккан. Но бившият полицейски инспектор Гонсало Амарал е на мнение, че германският педофил ще бъде използван като изкупителна жертва, за да може случаят най-накрая да бъде закрит.

Филмът

На 15 март 2019 г. Netflix излъчи документалния сериал „Изчезването на Мадлин Маккан“. Осемте епизода предлагат задълбочен поглед върху изчезването на детето и предоставят допълнителна информация и различни гледни точки по неразкрития случай.

Продуцентите на филма предлагат на Кейт и Джери Маккан да участват в сериала, но те отказват. По-късно публикуват обяснение за решението си на уебсайта на Мадлин findmadeleine.com.

“Не виждахме и все още не виждаме как това предаване ще помогне в търсенето на Мадлин и смятаме, че би могло да навреди на текущото полицейско разследване.“.

Всяка година британското министерство на вътрешните работи одобрява бюджет за разследването на изчезването на Мадлин Маккан. През 2019 г. той е в размер на 300 000 паунда. Повече от 11 милиона британски лири са похарчени през годините от Скотланд Ярд без никакъв резултат. Но родителите на Мадлин са категорични, че никога няма да се откажат от надеждата, че ще намерят дъщеря си, която вече е на 16 години.

Всяка година на 12 май Кейт Маккан оставя подарък за рожден ден в стаята на Мадлин, която е запазена непокътната след изчезването й. Тя вярва, че този ритуал един ден ще й се отплати и Мадлин ще се върне у дома и ще отвори всичките си подаръци, пропуснати през годините.


По идея на Даниела
Източници: „Maddie: A Verdade da Mentira“ by Gonçalo Amaral, „The Disappearance of Madeleine McCann“ – Netflix, „Madeleine“ by Kate McCann, www.truecrime.guru, taina.li, miscarriageofjustice.co, telegraph.co.uk, wikipedia.org, express.co.uk, thedailybeast.com, portugalresident.com, mccannfiles.com, mirror.co.uk, crimerocket.com, dailymail.co.uk

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Elena 🍺 Nikki 🍺Rada_X 🍺 Lora 🍺Abigail 🍺
Топ дарители: KaterinalillyManuelaMilenaAngelina
350
285
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

5
Напиши коментар

avatar
5 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
5 Автори на коментари
ТемиТриншИво GПич от класаСтарозагорец Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Старозагорец
Гост
Старозагорец

Браво на Силвия за увлекателната и въздействаща статия.

Пич от класа
Гост
Пич от класа

Тежко! Защо не направите материал за Джи Джи Аллин?

Иво G
Гост
Иво G

Благодаря за невероятната статия, коствала много усилия и емоции.

Тринш
Гост
Тринш

Трепнали са я родителите. Продължават, защото неочаквано е излязъл добър бизнес. Мое мнение.

Теми
Гост
Теми

Здравейте, аз много избягвам да оставям коментари, но всеки път, когато ви чета много ме сърбят пръстите 🙂 чета поредна ваша статия и осъзнавам, че са толкова интересни, защото са като малки книги. Приемам ги като кратки романи и в същото време знам, че е реален случай и ми е безумно интересно! От много години не съм попадала на по- завладяващ сайт 🙂 благодаря за положения труд и адмирации към таланта ви да разказвате, аз даже бих си купила ваша книга !!! ❤