Да убиеш за историята, част 1: Писателят Кристиан Бала

Следният любопитен случай показва на какво е способен един писател, за да намери история и докъде може да стигне един убиец в наглостта и самодоволството си. Учудващо, но всички тези черти можем да открием в един и същи човек. Неговото име е Кристиан Бала.

Тяло в реката

В югозападния край на Полша, далеч от населените места, острите извивки на река Одер образуват мъничък залив. Бреговете са облечени с дива трева и засенчени от надвиснали борови и дъбови дървета. Единствените хора, които редовно идват тук, са рибарите – заливчето изобилства от костур и щука. В един студен декемврийски ден на 2000 г. трима приятели хвърляли въдиците си, когато забелязали нещо да се носи край брега. Първоначално го помислили за дънер, но с приближаването му видели, че има коса. Оказало се тялото на мъртъв мъж.

Рибарите се обадили в полицията, които внимателно извадили трупа на мъжа от водата. Около врата му имало примка, а ръцете му били вързани зад гърба. Част от въжето, срязана с нож, изглежда преди това била свързвала ръцете с примката на шията, което означавало, че и най-лекото помръдване би причинило задушаване. Нямало никакво съмнение, че човекът е убит. Тялото му било облечено с тениска и долно бельо и по него си личали следи от изтезания. Патологът установил, че жертвата няма никаква храна в червата си, което означавало, че мъжът е гладувал от няколко дни преди да бъде убит. Първоначално полицията смятала, че той е бил удушен и след това хвърлен в реката, но в дробовете му имало следи от вода, което означавало, че вероятно е бил все още жив, попадайки в реката.

Дариуш Янишевски
Дариуш Янишевски

Високият, тъмнокос и синеок мъж съвпадал с описанието на 35-годишния Дариуш Янишевски, който живеел в град Врослав. Неговата съпруга го била обявила за изчезнал преди четири седмици. За последно бил видян да напуска рекламната си агенция в центъра на града. Когато полицията извикала съпругата на Янишевски да разпознае тялото, тя била твърде разстроена, за да го погледне, затова майката на жертвата го направила. Жената моментално разпознала дългата коса на сина си и родилния белег на гърдите му.

Полицията предприела мащабно разследване. Водолази претърсили ледената река за улики. Криминалисти пресявали всяка тревичка и клонка в гората. Разпитани били колегите и клиентите на Янишевски и била проверена документацията на бизнеса му. Нищо съществено не било открито. Макар Янишевски и съпругата му да имали проблеми в брака преди време, те вече се били помирили и дори се готвели да осиновят дете. Той нямал дългове, нито врагове или криминално минало. Познатите му го описвали като мил човек и самоук китарист, който пишел музика за рок групата си.

След шест месеца разследването било закрито поради „невъзможността да се намери извършител или извършители“. Пресата кръстила случая „перфектното престъпление“.

Студено досие

В един есенен следобед на 2003 г. детективът от врославската полиция Ясек Вроблевски за заел да преглежда студените досиета на отдела си. Случаят на Янишевски бил на три години и Вроблевски го бил получил от местната полиция, която провеждала оригиналното разследване. Неразкритото убийство било най-студеното досие и Вроблевски се почувствал привлечен от него.

Детективът бил чувал за убийството на Янишевски, но не бил запознат с подробностите, затова седнал да прочете досието. Знаел, че в старите случаи ключът понякога се крие в пренебрегната улика, забравена и погребана в докладите. Изучил съдебно-медицинската експертиза и фотографиите от местопрестъплението. Степента на жестокост, помислил си той, предполага, че извършителят е таял дълбока омраза към Янишевски. Липсата на дрехи по тялото подсказвала, че той е бил съблечен, вероятно в опит да бъде унижен. Нямало следи от сексуално насилие. Според съпругата на Янишевски мъжът й винаги носел у себе си кредитни карти, но те не били използвани след престъплението – още една индикация, че това не било просто обир.

Вроблевски внимателно прочел изявленията на близките и познатите на жертвата. Най-показателно от тях било това на майката на Янишевски, която работела като счетоводителка в неговата рекламна агенция. В деня на изчезването му някакъв мъж се бил обадил да го търси спешно в офиса в около 9:30 часа. Тя му дала номера на сина си. Човекът не се представил и майката не познавала гласа му, но по време на разговора била чула като фон някакъв звук – приглушено бучене. Когато синът й се появил в офиса тя го попитала дали човекът се е свързал с него и Янишевски казал, че двамата са си уговорили среща същия следобед. Служителят на рецепцията в сградата, който е последният човек видял Янишевски жив, казва, че той бил напуснал офиса около 16:00 часа. Оставил бил колата си на паркинга, което семейството му сметнало за много необичайно.

Проверявайки извадките от телефонни разговори, разследващите установили, че обаждането в офиса на Янишевски е направено от уличен телефон, намиращ се малко по-надолу на същата улица, което обяснявало фоновия шум. Минута след края на това обаждане от същата телефонна кабина някой бил позвънил на мобилния номер на Янишевски. Макар тези обаждания да изглеждали подозрително, детектив Вроблевски не можел да бъде сигурен, че са направени от убиеца, или убийците. Янишевски бил висок и тежък мъж и било възможно да е бил отвлечен и убит от няколко човека.

Ровейки се в изстиналия случай, Вроблевски осъзнал, че телефонът на Янишевски така и не бил намерен. Решил да провери дали може да бъде проследен, което било малко вероятно. Макар SIM картата да не била използвана след изчезването на Янишевски, всеки мобилен апарат носи сериен номер и IMEI код, по които може да бъде проследен. За изумление на Вроблевски колегите му скоро намерили съвпадение – мобилен телефон със същия сериен номер бил продаден в онлайн платформата за търгове „Алегро“, четири дни след изчезването на Янишевски. Продавачът се бил регистрирал като „ChrisB[7]“ и разследващите бързо установили, че зад този псевдоним се крие 30-годишният полски интелектуалец Кристиан Бала.

Романът "Амок" от Кристиан Бала
Романът „Амок“ от Кристиан Бала

Изглеждало немислимо убиец, който бил извършил толкова добре планирано убийство, да продаде мобилния телефон на жертвата си в интернет. Детектив Вроблевски си помислил, че Бала вероятно се е сдобил с телефона от някъде другаде – заложна къща, друг човек или дори го е намерил на улицата. В този момент Бала пътувал по света и не можел да бъде намерен лесно, но Вроблевски си направил труда да провери миналото му и открил, че той наскоро е публикувал роман, озаглавен „Амок“. Детективът веднага си купил книгата, на чиято корица се мъдрел сюрреалистичен образ на козел – древен символ на Дявола. Творбата се оказала садистична, порнографска и зловеща. Главният герой-разказвач е отегчен полски интелектуалец, който, когато не философствал, се отдавал на пиене и безразборен секс.

Католикът Вроблевски, който четял предимно исторически романи, бил шокиран от съдържанието на книгата, което му се сторило не само развратно, но и изключително нехристиянско. Той забелязал, че главният герой убива една от любовниците си без някаква особена причина и толкова добре прикрива престъплението, че никога не е заловен. Но най-голямо впечатление му направил методът на убийството: „Затегнах примката около шията й“, обяснявал главният герой. Детективът забелязал и друга прилика – името на убиеца в книгата било Крис.

Философ-супергерой

Четири години по-рано, през пролетта на 1999 г., Кристиан Бала седял в кафене във Врослав, облечен в елегантен мъжки костюм. Готвел се да бъде сниман за документален филм, озаглавен „Млади пари“, разказващ за младото поколение бизнесмени в новоразвиващия се капитализъм в Полша. Двадесет и шест годишният Бала бил избран за филма, защото бил създал фирма за индустриално почистване, която използвала напреднала техника внесена от Щатите. Макар да се бил наконтил за случая, той изглеждал повече като измъчен поет, отколкото като бизнесмен. Имал тъмни, замечтани очи и гъста, къдрава кестенява коса. Слаб и крехък на вид, той бил толкова красив, че приятелите му го наричали „Амур“. Пушел като комин и говорел като философ, за което бил учил и все още се надявал, че ще практикува. „Не се чувствам като бизнесмен“, казва той в интервюто, добавяйки че винаги е „мечтал за академична кариера“.

Кристиан Бала бил завършил гимназията с отличие и бил считан за един от най-блестящите студенти по философия в Университета във Врослав. Преди изпит, когато останалите студенти обикновено зубрели, той прекарвал нощта в пиянски гуляи и се появявал на следващата сутрин с вид на раздърпан махмурлия, само за да получи най-високите оценки. Той бил привлечен от радикалните аргументи на философа Лудвиг Витгенщайн, който поддържа тезата, че езикът, подобно на играта на шах, е по същество социална дейност. Прегърнал и прочутите твърдения на Фридрих Ницше, че „няма факти, има само интерпретации“ и „истините са илюзии, за които сме забравили, че са илюзии“. Подобни подривни идеи добиват особен смисъл за Бала след разпада на Съветския съюз, в който езикът и фактите бяха жестоко манипулирани, за да създадат фалшиво усещане за история.

Научи повече за:   Шарл Сображ: Лукавия бикини-убиец

Бала интерпретирал ученията на великите философи произволно, като вземал от всеки онова, което му хареса и го изкривявал, за да го напасне към собствената си радикална философия. Започнал да създава митове за себе си, за да се забавлява – приключение в Париж, любовен романс със съученичка – опитвайки се да убеди приятелите си, че са истина. Казвал на един човек, който от своя страна разказвал на друг, той предавал на трети и някъде по пътя историята се превръщала в истинска. Кристиан дори създал термин за това – „митосъздаване“. Не след дълго приятелите му трудно отличавали истинската му същност от измислената.

Бала се хвалел безсрамно за пиянските си гуляи по бордеите, където се поддавал на изкушенията на плътта. Разказвал, че мрази „условностите“ и е „способен на всичко“, заявявайки: „Няма да живея дълго, но ще живея бясно!“. Някои от приятелите му намирали тези прокламации за детински и нелепи, а други били очаровани от тях. Носели се легенди, че никоя жена не може да устои на Бала. С две думи Кристиан Бала бил нещо като философ-супергерой.

През 1995 г., злепоставяйки имиджа си на развратник, Бала се оженил за своята ученическа любов Станислава, или Стася на галено. Тя не била завършила средното си образование, работела като секретарка и не показвала никакъв интерес към езика или философията. Майката на Бала се противопоставила на женитбата, смятайки че Стася не е подходяща за него и че той трябва да почака поне да завърши образованието си, но Бала настоял, че иска да се погрижи за Стася, която винаги го била обичала и през 1997 г. се ражда техният син. Същата година Бала завършва университета с отличие и записва докторантура по философия. Макар да получавал пълна академична стипендия, той трудно смогвал да издържа семейството си и скоро оставил образованието си, за да започне частен бизнес.

Кристиан не ставал за бизнесмен. Щом се видел в пари веднага ги харчел, вместо да ги инвестира и до 2000 година успял да фалира. Бракът му също се сринал, заради изневерите му. Когато Стася го напуснала, той паднал духом и напуснал Полша, отправяйки се на дълго пътешествие – първо до Съединените Щати и после в Азия, където преподавал английски език и давал уроци по гмуркане.

Амок

Междувременно започнал да работи усилено по романа си „Амок“, който съдържал всичките му философски фикс идеи. Историята отразява романа „Престъпление и наказание“ на Достоевски, в който студентът Расколников, убеден, че е „необикновен“ и може да налага собствена форма на правосъдие, убива стара лихварка. “… няма ли да се изкупи едно най-нищожно престъпленийце с хилядите добри дела?“, се пита Расколников. Ако Расколников е Франкенщайнското чудовище на модернизма, то героят от „Амок“ Крис е чудовище на постмодернизма. Според него не само че няма нищо свято, но не съществува и истина.

Необременен от никакво чувство за истина – морална, научна, историческа, юридическа – персонажът Крис изпада в страховито безумие. Когато неговата съпруга го напуска, след като го хваща в изневяра с най-добрата й приятелка, той се впуска в безразборен секс. Избягвайки общоприетото, избира грозни жени, защото са „по-истински, достъпни и живи“. Пие и псува твърде много. Подиграва се с традиционните философии и богохулства срещу католическата църква.

Накрая Крис, отхвърляйки и крайната морална истина, убива приятелката си Мери. „Затегнах примката около шията й, притискайки я с едната си ръка“, казва той, „С другата забих ножа под лявата й гърда… Всичко беше покрито с кръв“. После се изпразва върху нея.

Бала завършва книгата си в края на 2002 г. Той бил дал на Крис биография подобна на неговата собствена, размивайки границата между автор и разказвач. Дори публикувал части от книгата в блог, наречен „Амок“, където отговарял на читателските коментари под името Крис. Когато книгата излиза през 2003 г. журналист му задава въпроса: „Някои автори пишат, само за да освободят своя… мистър Хайд, тъмната страна на духа си – съгласен ли сте?“. Бала се пошегувал в отговор: „Знам накъде биете, но няма да коментирам. Може да се окаже, че Кристиан Бала е творба на Крис… а не обратното.“.

Малко книжарници в Полша пуснали книгата за продажба, отчасти заради шокиращото й съдържание, а онези, които го направили, я изложили на най-недостъпните си рафтове, далеч от очите на деца. Двама-трима критици в интернет похвалили „Амок“, наричайки романа „парализиращо реалистичен, напълно вулгарен, пълен с параноични и бълнуващи образи”. Но повечето читатели считали, че книгата няма „литературна стойност“.

Много от приятелите на Бала смятали, че той искал да направи в романа онова, което никога не направил в живота: да разбие всички табута. От книгата се продали едва две хиляди бройки, но Бала бил уверен, че някой ден тя ще намери мястото си сред великите литературни творби.

Творбата му имала успех поне в едно отношение. Крис бил толкова автентично зловещ, че не било трудно да се повярва, че е продукт на един искрено болен мозък и че той и авторът са наистина неотличими. В уебсайта на Бала читателите описвали него и творбата му като „гротескна“, „сексистка“ и „психопатска“. По време на разговор в чат през юни 2003 г. приятелка казала на Бала, че книгата му не оставя у читателя добро впечатление за него самия. Когато той я уверил, че романът е измислица, тя настояла, че размишленията на Крис би трябвало да са „твои мисли“. Бала се подразнил. Само глупак би повярвал в това, казал той.

Литературни улики

Детектив Вроблевски подчертавал разни пасажи, докато четял „Амок“. На пръв поглед малко детайли от убийството на Мери напомняли на това на Янишевски. На първо място жертвата била жена и дългогодишна приятелка на убиеца. Макар Мери да имала примка около шията си, тя била намушкана с японски нож, а Янишевски не бил убит по този начин. Но една подробност в книгата смразила Вроблевски – след убийството Крис казал: „Продадох японския нож на търг в интернет“. Телефонът на Янишевски също бил продаден на търг в интернет – подробност, която полицията никога не била разкрила публично.

На едно място в книгата Крис намеквал на приятелка, че е убил и мъж и казвал: „Всички смятат, че е измислица. Може би така е по-добре. Мамка му. Понякога и аз самият не си вярвам”.

Вроблевски не бил запознат с постмодернизма или играта с езика. За него фактите били нерушими като куршуми. Или си убил някого, или не си. Работата му била да нареди логическа верига от доказателства, която да го доведе до неопровержимата истина. Той вярвал също, че за да хванеш един убиец трябва да разбереш социалните и психологически фактори, които са го създали. Затова емпирикът Вроблевски бил готов да стане постмодернист.

За изненада на неговите колеги Вроблевски направил копия на книгата и им ги раздал. Всеки от тях трябвало да прочете определен пасаж и да се опита да намери улики, кодирани съобщения и всякакви паралели с реалността. Понеже Бала в момента живеел извън страната, Вроблевски предупредил колегите си да не правят нищо, което би могло да го алармира. Той знаел, че ако писателят не се върне сам да види семейството си, както правел от време на време, ще бъде на практика невъзможно за полската полиция да го залови. Поне за момента не бивало да разпитват близките и приятелите му. Вместо това детективите преглеждали публичните регистри и разпитвали по-далечните му познати, сглобявайки профил на заподозрения, който сравнявали с профила на Крис от романа. Прилики не липсвали: както Бала, така и неговото литературно творение били обсебени от философията, напуснати от съпругите им, бизнесът им бил фалирал, били пътували по света и пиели твърде много.

Вроблевски открил, че преди години Бала е бил задържан от полицията и когато се сдобил с официалния доклад изпитал чувството, че вече го е чел. След пиянски гуляй Бала и неговият приятел Павел били проникнали в църква и задигнали статуята на свети Антоний. „Трябваше ни трети човек, с когото да си пием“, обяснили двамата на полицаите. В романа „Амок“ полицията хваща Крис и негов приятел да пият край статуята на свети Антоний.

Вроблевски вече бил убеден, че романът е „пътна карта“ към престъпление, но според някои от неговите колеги отклонявал разследването в доста необичайна посока. Полицията се обърнала към психолог, който да анализира характера на Крис, за да добият по-добра представа за Бала. Психологът написал в доклада си:

“Личността на Крис е егоцентрик с огромни интелектуални амбиции. Възприема себе си като интелектуалец със своя собствена философия, базирана на образованието му и високия му коефициент на интелигентност. Начинът, по който функционира, показва характеристики на психопатично поведение. Той тества границите, за да провери дали наистина може да изпълни своите… садистични фантазии. Отнася се към хората с неуважение, смята ги за по-ниско интелектуални от него, използва манипулация, за да задоволи нуждите си и непоколебимо задоволява сексуалните си желания по хедонистичен начин. Ако подобен персонаж беше истински човек, неговата личност щеше да бъде оформена от крайно нереалистично усещане за собствена стойност. Това би могло да бъде също… резултат от психологически травми и неувереност като мъж… патологични отношения с родителите или неприемливи хомосексуални тенденции.”.

Психологът потвърдил приликите между Бала и Крис, като развода и философските интереси, но предупредил, че подобни препокривания са често срещани при писателите.

Научи повече за:   Барбара Пейтън: Възходът и падението на скандалната Кралица на Холивуд

Учебник по обесване

Вроблевски знаел, че детайлите в романа не се квалифицират като доказателства и трябвало да бъдат потвърдени поотделно. Засега той разполагал само с една конкретна улика, свързваща Бала с жертвата – мобилният телефон. През февруари 2002 г. полското телевизионно предаване „997“, което подобно на „Най-търсените в Америка“ разчита на помощта на зрителите за разкриването на престъпления, излъчва епизод, посветен на убийството на Янишевски. След това шоуто публикува в уебсайта си последните новини за прогреса на разследването с молба за помощ. Вроблевски и неговите колеги внимателно анализирали потребителите на сайта. Стотици хора посетили страницата, дори от далечни страни като Япония, Южна Корея и Съединените Щати, но полицията все така не намирала следи.

Когато Вроблевски проверил дали Бала е купувал или продавал и други неща в интернет под псевдонима ChrisB[7], направил любопитно откритие. На 17 октомври 2000 г., месец преди отвличането на Янишевски, Бала бил кликнал на търг в интернет аукциона „Алегро“ за полицейски учебник, наречен „Инцидентно, суицидно или криминално обесване“. „Обесването на зрял и физически здрав човек в пълно съзнание е много трудно дори за няколко души едновременно“, твърдял учебникът и описвал най-различни начини за правене на примка. Бала не бил купил книгата и не е ясно дали се е сдобил с нея от друго място, но фактът, че търсел подобна информация бил приет от детектива като знак за предумишленост. Все пак той знаел, че ако искал да осъди Бала за убийство щял да има нужда от нещо по-различно от косвените доказателства, с които разполагал досега. Щял да има нужда от признание.

Бала продължавал да живее в чужбина, където се издържал пишейки статии за туристически списания и давал уроци по английски език и гмуркане. През януари 2005 г., докато бил в Микронезия, изпратил имейл до приятел, в който казвал: „Пиша ти от рая“.

Завръщане у дома

Есента на същата година Вроблевски най-накрая научил, че Бала се прибира у дома.

„Около 14:30 часа, излизайки от аптеката, бях нападнат от трима мъже“, пише по-късно Бала в изявление, описващо какво му се е случило на 5 септември 2005 г., малко след завръщането в родния му град. „Един от тях ми изви ръцете зад гърба; другият ме стисна за гърлото, така че не можех да говоря и едва можех да дишам. Междувременно третият ми сложи белезници“.

Бала казал, че нападателите били високи и яки, с късо подстригани коси – като скинари. Без да му кажат кои са и какво искат, го вкарали насила в тъмнозелен автомобил и му надянали на главата черна найлонова торба. Продължавали да го удрят и да го псуват. Той ги умолявал да не го нараняват. Тогава чул един от тях да казва по телефона: „Шефе, хванахме копелето! Да, жив е. Сега какво? На уреченото място?“. Мъжът продължил: „А парите? Ще ги получим ли днес?“.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: MimLyubomirPavelKaterinalilly
350
15

Бала си помислил, че понеже е писател и бил живял в чужбина мъжете сигурно го смятали за богат и търсели откуп. В крайна сметка колата спряла в гориста местност, където един от мъжете казал: „Можем да изкопаем дупка за това лайно тук и да го погребем“.Писателят си помислил, че краят му е дошъл, но те се качили обратно в колата и потеглили.

След дълго пътуване колата спряла отново и мъжете го вкарали в някаква сграда. Заплашили, че ще го убият, ако не съдейства и го качили по стълбите до малка стаичка, където го съблекли, държали го гладен, биели го и го разпитвали. Чак тогава, твърдял Бала, осъзнал, че се намирал в полицейския арест и е разпитван от детектив на име Вроблевски.

„Нищо такова не се е случвало“, протестира Вроблевски. „Използвахме стандартната процедура и се придържахме към буквата на закона”.

Неудачен арест

Според детектив Вроблевски и колегите му Бала бил задържан пред аптеката без насилие и откаран в централното управление във Врослав. Детективът и писателят седели един срещу друг в тесния кабинет, осветени от слабата електрическа крушка. Бала изглеждал любезен и начетен, но Вроблевски помнел как в книгата Крис казва: „По-лесно е за хората да си представят, че Христос може да превърне урината в бира, отколкото че човек като мен може да изпрати в Ада някое копеле, превръщайки го в буца смляно месо”.

Първоначално детективът кръжал около темата за убийството, като се опитвал да измъкне странична информация за бизнеса и връзките на Бала и криел какво точно знае полицията – главното предимство на разпитващия. Когато накрая го попитал за убийството, Бала изглеждал втрещен: „Не познавам Дариуш Янишевски. Не знам нищо за убийството“.

Вроблевски го притиснал с въпроси за любопитните детайли в „Амок“ и специално за статуята на свети Антоний и Бала признал, че е черпил вдъхновение от истинския си живот, но казал: „Покажете ми автор, който не го прави“.

Тогава детективът извадил своя коз – мобилният телефон. Как се е сдобил с него? Бала казал, че не помни, минали били пет години от тогава. Може да е купил телефона от заложна къща, както бил правил и друг път. Съгласил се да се подложи на тест с полиграф.

Вроблевски помогнал за изготвянето на въпросите за теста, които били следните:

  • Точно преди Дариуш Янишевски да загуби живота си знаехте ли, че това ще се случи?
  • Вие ли го убихте?
  • Знаете ли кой го е убил?
  • Познавахте ли Янишевски?
  • Бяхте ли на мястото, където Янишевски беше държан в плен?

Бала отговорил отрицателно на всички въпроси. От време на време изглежда регулирал дишането си, както правят гмуркачите. Контрольорът на теста се почудил дали не се опитва да манипулира показателите си. Резултатите от теста били неопределени.

В Полша заподозреният може да бъде държан в ареста до 48 часа и след това прокуратурата трябва да представи доказателства пред съда и да повдигне обвинения, в противен случай полицията трябва да освободи задържания. Случаят срещу Бала бил доста слаб. Всичко, с което разполагала полицията, били мобилният телефон; съмнителните резултати от теста с полиграф; книга за обесване, която той дори не бил купил; и улики, описани в роман. Вроблевски не разполагал с мотив, нито с признание. В резултат на това властите повдигнали обвинение срещу Бала само за продажба на крадено имущество – телефонът на Янишевски – както и за даване на подкуп, свързан с бизнеса му – нещо, което било изплувало случайно по време на разследването. Никое от тези обвинения нямало да вкара Бала в затвора и, макар че трябвало да остане в страната и да предаде международния си паспорт, той бил свободен човек.

Знаменитост

По-късно, докато прелиствал паспорта на Бала, Вроблевски забелязал печати от Япония, Южна Корея и Съединените Щати. Спомнил си, че уебсайтът на предаването „997“ бил посещаван от потребители от тези страни, което тогава озадачило разследващите. Защо някой, намиращ се на другия край на света, би се интересувал от местно полско убийство? Вроблевски сравнил периодите, в които Бала е бил във всяка една страна с времето на показване на страниците. Датите съвпадали.

Междувременно Бала се превръщал в знаменитост. Докато Вроблевски продължавал да го разследва за убийство, писателят подал официална жалба срещу властите, твърдейки че е бил отвлечен и изтезаван. Скоро детективът започнал да привиква приятелите му, за да ги разпитва за романа „Амок“, което предизвикало всеобщо възмущение. Изглеждало сякаш полицията преследва автор заради твърде скандалната му творба.

Приятелите му организирали комитет в негова защита, който се свързал с организации за защита на човешките права и с международната преса. Не след дълго полският министър на правосъдието бил залят от писма в подкрепа на Бала от целия свят.

Провело се вътрешно разследване на действията на екипа на детектив Вроблевски във връзка с обвиненията на Бала за отвличане, но в крайна сметка било установено, че тази историята е поредният мит.

Научи повече за:   Журналист на смъртта: Виенския удушвач Джак Унтервегер

Междувременно Вроблевски продължавал да си блъска главата над случая. Една от хипотезите, крепящи се на „Амок“, била че Бала е убил Янишевски, тъй като двамата са имали хомосексуална връзка. Но нищо в миналото на убития не показвало, че е бил гей.

Друга теория гласяла, че убийството е кулминация на изкривената философия на Бала. Литературният образ на Крис говори за „воля за власт“ и настоява, че всеки, който „не е в състояние да убива, не бива да остава жив“. Но нещо в жестокостта на убийството подсказвало, че има някакъв друг мотив и по-дълбока връзка между жертвата и убиеца. Вроблевски и колегите му започнали да разпитват още по-усилено най-близките приятели и семейството на заподозрения.

Много от тях описвали Бала в благоприятна светлина, но, заравяйки се по-дълбоко в миналото му, полицията започнала да разкрива една по-мрачна картина на неговия живот. Особено тревожен бил периодът 1999-2000 г., когато загубил бизнеса и съпругата си – и Янишевски бил убит. Негов приятел си спомня, че веднъж Бала „започна да се държи вулгарно и искаше да се съблече и да си покаже оная работа“. Бавачката на детето му в онзи период го описала като постоянно пиян и извън контрол. Той непрекъснато обиждал съпругата си Стася и крещял, че му изневерява.

След раздялата му със Стася през 2000 г. Бала станал като обсебен от мисълта за нея. Опитвал се да я следи и да контролира живота й. Веднъж нападнал барман в заведение, защото си помислил, че сваля бившата му съпруга.

Докато Вроблевски търсел мотив, другите членове на екипа му се опитали да проследят двете подозрителни телефонни обаждания, направени до офиса на Янишевски и неговия личен телефонен номер в деня на изчезването му. Общественият телефон, от който били направени обажданията, работел с карта. Всяка карта е снабдена с уникален номер, който се регистрира в телефонната компания всеки път, когато тя се използва. Скоро след освобождаването на Бала от ареста полицията успява да установи уникалния номер на въпросната карта. След това трябвало само да проследят кои други телефонни номера са набирани със същата карта. В период от три месеца били направени 32 обаждания, сред които такива до родителите на Бала, неговата приятелка, неговите приятели и колеги.

Съпругата проговаря

Вроблевски и колегите му скоро откриват и друга връзка между жертвата и заподозрения. Приятелка на Стася разказала на полицията, че през лятото на 2000 г. двете отишли на нощен клуб, където Стася се заговорила с дългокос мъж с ясно сини очи. Неговото име било Дариуш Янишевски.

Бившата съпруга на Бала Станислава
Бившата съпруга на Бала Станислава

Оставало да бъде разпитан само един човек – Стася. Но тя упорито отказвала да съдейства. Може би се страхувала от бившия си съпруг. Или вярвала на неговите твърдения, че е преследван от полицията.

Вроблевски решил да покаже на Стася откъси от романа „Амок“, който никога не била чела. Приликите й със съпругата на Крис в книгата толкова я разстроили, че тя решила да говори.

Стася потвърдила, че е срещнала Янишевски в заведение. Прекарали цялата нощ в приказки и той й дал телефонния си номер. След няколко дни излезли на среща и си взели стая в хотел, но преди да се случи каквото и да било Янишевски й казал, че е женен и тя си тръгнала.

Няколко седмици след срещата Бала се появил на прага й бясно пиян и настоял да си признае, че му е изневерявала с Янишевски. Разбил входната врата и я ударил. Крещял, че е наел частен детектив и знаел всичко. Споменал, че е ходил в офиса на Дариуш и й го описал. Знаел също точно в кой хотел и в коя стая са били.

Впоследствие, когато научила за изчезването на Янишевски, Стася попитала Бала дали има нещо общо и той отрекъл. Тя не се усъмнила, защото въпреки агресивното му поведение не вярвала, че е способен на убийство.

За първи път Вроблевски сякаш разбирал последното изречение в „Амок“ – „Това беше този, убит от сляпа ревност“.

Писател в клетка

Многобройни зрители се стичали в съдебната зала във Врослав на 22 февруари 2007 г. – първият ден от процеса срещу Кристиан Бала. Присъствали философи, спорещи помежду си за последствията от постмодернизма; млади адвокати, желаещи да научат нещо повече за правораздаването; и репортери, записващи всяка мъчителна подробност.

Майката на Дариуш Янишевски
Майката на Дариуш Янишевски

Съдия Лидия Хоженска седяла начело на съдебния състав, заедно с още един съдия и трима граждани, действащи като съдебни заседатели. До масата на обвинението седяла вдовицата на Янишевски и неговите родители; майка му държала снимка на сина си. Зрителите се настанявали в задната част на залата, където на последния ред седяла набита, нервна жена с къса червена коса, която изглеждала сякаш собственият й живот е в опасност. Това била майката на Кристиан Бала Тереза; баща му бил твърде разстроен, за да дойде.

Вниманието на всички било насочено към средата на съдебната зала, където се мъдрела клетка с дебели метални решетки. В нея, облечен в костюм и надничайки спокойно зад очилата си, бил затворен Кристиан Бала. Грозяла го присъда от 25 години затвор.

Един съдебен процес се основава на идеята, че истината може да се добие. Той също така е борба между два конкуриращи се разказа и историята, която може най-добре да издържи на правилата за доказване, печели. В този случай разказът на обвинението наподобявал на сюжета в „Амок“ – Бала, подобно на неговото алтер его Крис, е покварен хедонист, който, лишен от всякакво чувство на морално угризение, убива жертвата си в пристъп на бясна ревност. Обвинението представило файлове от компютъра на Бала, иззет по време на обиска в дома на родителите му. В един от тях, защитен с парола „амок“, Бала описвал с живописни подробности сексуалните си преживявания с над 70 жени. Списъкът включвал съпругата му Стася; „по-стара“ и „пълна“ разведена братовчедка; майката на приятел, описана като „стар задник, хардкор екшън“; и руска „курва в стара кола“. Прокурорът представил и имейли, в които Бала звучал точно като Крис, използвайки същите вулгарни и мистериозни изрази. В гневен имейл до Стася Бала пишел: „Животът не е само чукане, скъпа“ – отглас на възклицанието на Крис в книгата: „Чукането не е краят на света, Мери“. Експертът психолог свидетелствал, че „всеки автор влага част от своята личност в артистичното си творение“ и че Крис и обвиняемият споделят „садистични“ качества.

През цялото време Бала седял в клетката, пишейки бележки или зяпайки любопитно публиката. Според полския закон обвиняемият има право да задава въпроси на свидетелите и той охотно го правел, оформяйки ги така, че да покаже нестабилността на показанията им.

Но с напредването на процеса планината от доказателства срещу него ставала все по-голяма. Бала разпалено твърдял, че никой не го е виждал да отвлича Янишевски, да го убива или да изхвърля тялото му. Оплаквал се, че обвинението избира случайни събития от личния му живот и ги оплита в история, която дори не прилича на истинска.

В началото на септември съдебният състав се оттеглил да вземе решението си. Вроблевски, който бил повишен в инспектор, се появил в съдебната зала с надеждата да чуе осъдителна присъда.

Накрая съдията и съдебните заседатели се върнали в залата. Майката на Бала чакала тревожно. Тя никога не била чела романа „Амок“, в който Крис си представя как изнасилва майка си. Баща му се появил в съдебната зала за първи път. Той бил чел книгата и, макар да не разбирал части от нея, смятал, че тя е важно литературно произведение.

Докато съдия Хоженска четяла присъдата Бала стоял идеално изпънат и неподвижен. Тогава се чула непогрешимата дума „Виновен“.

Днес Кристиан Бала е в затвора и разполага с цялото време на света, за да напише втория си роман "De Liryk".
Днес Кристиан Бала е в затвора.

Днес Кристиан Бала е в затвора и разполага с цялото време на света, за да напише втория си роман „De Liryk“.


Източници: criminalelement.com, wroclaw.wyborcza.pl, newyorker.com, lifedeathprizes.com, theguardian.com І Филм по случая: Dark Crimes с Джим Кери

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: MimLyubomirPavelKaterinalilly
350
15
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме