Вайълет Бърлинг: Акордеонът на мъченията

Вайълет Бърлинг: Акордеонът на мъченията

За милиони американски деца от ерата на Айзенхауер уроците по свирене на акордеон представлявали просто още един щастлив момент от детството. Но за малката Катрин Франсиз
Ериксън инструментът се превръща в последната горчива нота от нейния кратък и тъжен живот.

През 1951 г. съдебният процес срещу музикалната учителка Вайълет Бърлинг за убийството на 10-годишната Кей Франсиз Ериксън се превръща в основна тема за журналистите, поглъщащи жадно свидетелските показания, разказващи за сексуално насилие, изцеление на вярата и свирене на акордеон.

Това е едно от най-бавните дела в историята на окръг Лос Анджелис е и едно от най-тъжните и странните.

Вайълет Бърлинг е 32-годишна дъщеря на музикант, която изкарвала прехраната си като давала уроци по акордеон. Живеела заедно със своя 52-годишен любовник в мъничък апартамент в Лонг Бийч. През юли 1950 г. Вайълет поела грижите за малката Кей Франсиз в дома си, а през октомври момичето вече било мъртво.

Майката на детето Беатрис Ериксън учела за медицинска сестра и пращала дъщеря си на уроци по акордеон при Вайълет за 4 долара на седмица. Учителката й обещала, че ако момичето остане при нея в продължение на година, ще се превърне в прочут виртуоз.

Вайълет Бърлинг повдигала този въпрос няколко пъти през пролетта и лятото на 1950 година, но Беатрис знаела, че дъщеря й не се справя добре в училище и не искала детето да се разсейва допълнително с музика.

Учителката по музика й обещала, че Кей ще стане звезда и ще изкарва много добри пари. Обещанието за лесни пари съборило съпротивата на майката и тя се съгласила да отпише Кей от училище и да я води всеки ден на уроци по акордеон.

През лятото Беатрис започнала обучението си като медицинска сестра и предложението на Вайълет Бърлинг да гледа Кей ставало все по-примамливо, поради липса на пари и време за детето.

От този момент нататък историите на двете жени коренно се разминават.

Майката на Кей казала в съда, че дъщеря й може да е била малко по-трудна и упорита, но иначе била съвсем нормално, здраво и щастливо десетгодишно момиче, което обичало музиката, танците и гимнастиката. Беатрис понякога прибягвала до телесни наказания, за да обуздае ината й. Тя дала право на учителката по акордеон да наказва Кей както намери за добре.

Кей Франсиз Ериксън

Вайълет Бърлинг от своя страна нарисувала картина на момиче със сериозно умствено заболяване, което обичало да се самонаранява, да мастурбира прекомерно и чувало гласове. Според нея Кей Франсиз мразела семейството си и си представяла как ги убива докато спят, включвайки газта на печката.

Майката разказала как Бърлинг изолирала Кей от родителите й, които по-днешните стандарти изглеждат доста лековерни хора. Учителката не ги пускала в дома си под предлог, че детето се вълнува от посещенията им и това пречи на уроците й.

Вайълет Бърлинг отрекла това и заявила, че Кей и майка й са били емоционално отчуждени. Двете никога не се прегръщали и не си говорели гальовно. След едно от посещенията на родителите си детето било казало: „Мразя ги. Никога повече не искам да се връщам вкъщи“.

Но полицейското разследване не оставяло никакво съмнение, че учителката е била жестока към Кей Франсиз.

Тя сама признала, че е бичувала момичето, когато не слушало. Нейният приятел Мигел Вердуго завързвал ръцете и краката на детето за наказание за мебелите. Вайълет твърдяла, че майката на Кей й била дала идеята за биенето с камшик. Веднъж момичето останало завързано за шкаф в продължение на час и половина, докато Вайълет и любовникът й вечеряли навън. Мигел Вердуго никога не бил подведен под отговорност за смъртта на детето.

Деветгодишна свидетелка, която свирела на акордеон с Кей, разказала, че няколко пъти е виждала момичето с омотано с превръзки лице – виждали се само очите и носът й. Веднъж децата били заведени на кино, където учителката покрила очите на Кей с няколко шала и я оставила така през цялата прожекция. Друг път, казало момичето, Вайълет ритала Кей, защото не се справяла добре с акордеона и казала и на другите деца да я ритат.

Останалите три деца от уроците по акордеон свидетелствали как Вайълет е заставяла Кей да мастурбира пред тях и ги заплашвала с наказание, ако кажат на родителите си.

Учителката отричала яростно, че някога е посягала на детето. Тя казала пред съда, че често е връзвала Кей за стол с права облегалка, като ограничавала лявата й ръка, за да я научи на правилна стойка за свирене на акордеон. Според нея изпълнителите на акордеон често се връзват, докато репетират, за да намалят напрежението от тежкия инструмент.

Малката Кей Франсиз била умряла завързана на стола.

Вайълет Бърлинг била арестувана в средата на октомври 1950 година, след като се обадила в истерия по телефона на лекар, казвайки му, че Кей е много зле, понеже се е самонаранила. Когато докторът пристигнал, момичето вече било мъртво. По тялото й се наблюдавала смесица от изгаряния, порязвания и натъртвания. Кей била измършавяла – с 9 кг под нормалното тегло за десетгодишно момиче. От пръв поглед ставало ясно, че детето е било малтретирано жестоко.

Вайълет Бърлинг твърдяла, че Кей е извършила самоубийство. Казала на полицията, че се е събудила и заварила момичето завързано за стол. Детето говорело нещо, сякаш насън. „Махни акордеона от мен“ – казала Кей преди да изпадне в безсъзнание.

Според съдебномедицинската експертиза Кей била умряла, задавяйки се с повръщано и е била мъртва от поне 5 часа преди времето, в което Бърлинг твърдяла, че я е намерила. Съдебният лекар изказал мнение, че момичето не би се задавило, ако е била в съзнание или просто е спяла.

Съдебният лекар отхвърлил твърденията, че раните на момичето са от самонараняване; някои от тях били на невъзможни за достигане места. Част от раните били очевидно скорошни, докато други били отворени стари рани. По тялото се наблюдавали многобройни порезни рани, направени вероятно с бръснач, като някои от тях били нанесени скоро преди смъртта на момичето. Част от изгарянията били причинени само часове или минути преди смъртта.

По половите органи на Кей се наблюдавало изтъркване с триъгълна форма. Установило се разкъсване на вагината, както и разширяване както на вагината, така и на ануса. Съдебният лекар смятал, че тези състояния са се появили вследствие на често разтягане в продължение на дълъг период от време, както и на употребата на предмети със „значително съпротивление“.

Вайълет отрекла да е наранявала някога Кей Франсиз извън обикновените наказания за непослушание. Учителката казала, че няма обичай да налага физически наказания на учениците си, но поведението на момичето правело бичуванията необходими.

Малката Кей Франсиз идвала от семейство силно вярващо в чудотворното изцеление и посветено на нестандартни религиозни практики.  Майка й Беатрис Ериксън посещавала църкви, които практикували сеанси и гадания.

Вайълет Бърлинг смятала, че тези вярвания са имали негативен ефект върху Кей. Според нейните твърдения момичето използвало навит на руло вестник, който пъхало в ухото си, за да „чува гласовете“. Гледала втренчено в празното пространство и не отговаряла като я викат. Съвземала се, когато я разтърсят. Често се преструвала на сляпа. Вместо да се обърне към специалист заради това странно поведение, Вайълет просто й удряла шамар, за да я извади от транса. Или я „побутвала“ с крак.

Процесът срещу Вайълет Бърлинг бил белязан от честите й припадъци в съдебната зала, които водели до отлагане на заседанията и накрая делото продължило без нейното присъствие. Към края на процеса учителката се появила в съда с превръзка на лявото око, защото имала инфекция.

Делото продължило четири месеца и съдебните заседатели се оттеглили за осем дни преди да обявят Вайълет Бърлинг за виновна в предумишлено убийство. Учителката паднала, обляна в сълзи. Скоро обявили присъдата й – доживотен затвор.

Съдът признава Вайълет Бърлинг виновна в предумишлено убийство

Разбира се тя обжалвала с оригиналния аргумент, че голяма част от процеса е протекъл в нейно отсъствие. Дори когато била в съдебната зала, Вайълет често била в безсъзнание или полусъзнание, тоест – отсъствала психически. Според закона в Калифорния по онова време подсъдимият трябвало да присъства във всеки етап от съдебния процес както физически, така и психически.

През май 1953 година апелативният съд наредил преразглеждане на делото и този път Вайълет била изправена пред съдия, а не пред състав от съдебни заседатели. Процесът продължил само един ден и съдията я намерил за виновна в непредумишлено убийство, тъй като обвинението не могло да докаже, че раните по тялото на Кей са довели до смъртта й, причината за която била обявена за „задавяне от повърната храна“.

Жестоката учителка получила присъда от 7 години до доживот. Тя вече била излежала две години и според нейните адвокати щяла да може да кандидатства за освобождаване само след 5 години при добро поведение. Но когато дошъл моментът, Комисията по помилвания отхвърлила молбата й за предсрочно освобождаване и препоръчала Вайълет Бърлинг да остане в затвора поне още 50 години.

–––––––––––––––––––––––––-

Източници: malefactorsregister.com, murderpedia.org

The following two tabs change content below.
Подкрепи ме, за да мога да пиша редовно:
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2 коментара on “Вайълет Бърлинг: Акордеонът на мъченията

  1. Уроците май не са свършили добре. Да очакваме ли материал за Дирлевангер?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *