Бърта Гифорд: Смъртоносната матрона от Мисури

Бърта Гифорд: Смъртоносната матрона от Мисури

Добрата и неуморна самарянка Бърта Гифорд, полагаща топли грижи за болни на смъртния им одър, в крайна сметка попада в затвора, заподозряна в убийствата на 17 души, повечето от които деца. Тя признава за три убийства и добавя неохотно, че „може да е имало и други“.

Нежни грижи

В продължение на дълги години в малкото градче Катауиса в щата Мисури живеела всеотдайна дама, винаги готова да се отзове, когато някой умиращ в околността имал нужда от грижите й.

Без да се оплаква, напротив, даже с голям ентусиазъм, тя скачала от топлото си легло посред нощ, обличала бялата си униформа на медицинска сестра, която неизменно чакала огладена на стола, и подкарвала конската си каруца, която след години заместила с раздрънкан автомобил, към дома на болния, без да се стресне от вятър и студ, дъжд или сняг. Дори в снежна буря, когато не можела да използва превоз, си проправяла път пеша през високите преспи. Нищо не можело да спре тази целеустремена жена, която обикновено пристигала при болния преди местния доктор.

„Добрата стара Бърта“ наистина била добра самарянка при условие, че пациентите й благоволявали да умрат, както се очаквало от тях. Тя облекчавала последните им мигове с молитви, сълзи и нежни грижи и никога не искала пари за услугите си.

Добрата стара Бърта Гифорд

Но понякога пациентите правели грешката да се окопитят и да покажат признаци на подобрение. Бърта смятала подобни опити да се измами смъртта за нечестни и бързала да ги поправи чрез отрова за мишки.

Госпожа Гифорд изпитвала страстно влечение към смъртни одъри и погребения, като пропуснала само едно опело за цели 18 години. Подобно на малките деца, които, привлечени от огъня, накрая запалват пожар, Бърта не можела да устои на изкушението и щом усетела, че някой измъква единия си крак от гроба, го бутала обратно в изкопа с помощта на мъничко арсеник. Сетне се заемала с организацията на погребението и много държала всичко да бъде както трябва. Дори веднъж платила от собствения си джоб за балсамацията на една от жертвите си.

Макар да не била обучена медицинска сестра, Бърта била много компетентен доброволец и местният лекар добре я познавал. Водела старателни записки за температурата и храненето на пациента, разбирала симптомите на заболяванията и медикаментите, давани за тях, и заради това докторът й гласувал доверие, позволявайки й сама да дава лекарства на болните.

Бърта сякаш предпочитала пациентите й да бъдат деца и правела всичко възможно да се добере до тях. Причината за това вероятно се дължи на факта, че малките болници доверчиво гълтали всичко, което им давала, ако не е много неприятно на вкус, и никога не поправяли неточните й изявления пред лекаря.

Веднъж щом се заемела с даден случай, Бърта поемала абсолютен контрол над домочадието, раздавайки заповеди и безкрайно впечатлявайки семейството със своите изключителни познания и опит. Рано вечерта, по нейния мил, но твърдо професионален маниер, се обръщала към майката на болното дете и казвала:

“Сега, скъпа моя, искам да си легнеш и добре да се наспиш, за да можеш да ме заместиш утре. Не се тревожи, аз съм тук.“.

Това било заповед, и то разумна. Облекчена от знанието, че нейното дете е в ръце, по-компетентни от нейните собствени, майката винаги се подчинявала.

Така Бърта Гифорд се сдобивала с цяла нощ насаме с безпомощното дете, без да й се пречкат свидетели.

Бърта Гифорд предпочитала пациентите й да бъдат деца

Малко преди изгрев слънце на следващата сутрин, когато събуждала семейството и се обаждала на доктора, малкият пациент вече бил отвъд всякаква възможност да опровергае твърденията на сестрата, че е настъпил фатален обрат в болестта. А родителите намирали комфорт в мисълта, че тяхното мъниче е прекарало последните си мигове във възможно най-грижовните ръце. Бърта ридаела по-силно дори от тях.

Първи симптоми

Бърта Уилямс е родена на 30 октомври 1872 г. край малкото градче Морс Мил в щата Мисури, като едно от десетте деца на добро и уважавано семейство. Родителите й били членове на фундаменталистка църква, вярваща, че „Царството Божие ще се установи на земята, когато Христос се завърне лично, за да управлява като крал в Йерусалим“.

Бърта се славела като едно от най-хубавите момичета в окръга, обичала да танцува и била заобиколена от ухажори.

Двадесет и четири годишният Хенри Греъм не можел да си намери място от щастие, когато тъмнокосата 22-годишна красавица се съгласила да се омъжи за него през декември 1893 г. Двамата имали дъщеря на име Лайла.

Няколко години след раждането на детето бракът им започнал да куца. Около 1905 г. Хенри се забъркал с друга жена, а Бърта започнала да се среща с местния ерген Юджийн Гифорд – с десет години по-млад от нея. Все още красива, макар и минала трийсетте, Бърта имала странно влияние над Джийн и го накарала да прекрати годежа си с друго момиче.

Хенри и Бърта се карали непрекъснато, но преди брачната им драма да достигне естествения си завършек, съпругът й се разболял и починал от пневмония или поне такава била тогавашната диагноза.

Никой не се усъмнил в нищо и Бърта прибрала застраховката за живот на Хенри. През 1907 г., след уважителен период на траур, тя и Джийн се оженили и се преместили в Катауиса, където заживели под наем във ферма.

Следващата, споминала се от „хранително отравяне“ през 1912 г., въпреки привидно героичните усилия на Бърта, била нейната свекърва г-жа Емили Гифорд. В този случай скръбта й не била толкова голяма, но достатъчно адекватна за загубата на свекърва. Година по-късно, със същите симптоми на болки в стомаха и повръщане, в ръцете й починал нейният 12-годишен девер Джеймс Гифорд.

Научи повече за:   Игор Иртишов: Петербургският педофил и изкормвач

Никой не намерил смъртта на момчето за необичайна – все пак в онези времена нямало ваксини и антибиотици и смъртността дори от считани днес за безобидни болести била доста висока.

Горе-долу по това време Джийн и Бърта се преместили да живеят в друга ферма наблизо, където им се родил син, когото кръстили Джеймс в памет на починалия му чичо.

Епидемия

Междувременно Бърта вече се била прочула в околността със своята изумителна готовност да се грижи за болните и през февруари 1915 г. я извикали в дома на семейство Стълфелдер, чийто 15-месечен син се бил разболял от пневмония. Първите няколко дни момченцето било наблюдавано от лекар, който впоследствие го оставил на компетентните грижи на сестра Гифорд. На 26 февруари докторът се върнал, за да запише в смъртния акт на бебето, че е починало от бронхопневмония.

Две години по-късно Джийн прибрал в дома си своя 49-годишен братовчед и пияница Шърман Паундс и Бърта се заела да го лекува със своите отвари, но състоянието му се влошило още повече. Извикали лекар, но докато той пристигне, братовчедът се споминал. Докторът приписал смъртта му на „остър алкохолизъм“ и, разбира се, никой не се усъмнил в това.

На 17 ноември 1917 г. Бърта Гифорд направила едно от периодичните си пътувания до близкия град Пасифик, където купила арсеник с обяснението, че иска да се отърве от плъховете, морящи пилците й. Два дни по-късно 66-годишният работник във фермата на Гифорд Джеймс Огъл легнал болен в „Къщата на смъртта“. Умрял на следващия ден, а докторът преценил, че причината за смъртта му се дължи на „пагубна малария от гастро-ентеричен тип“.

В края на февруари 1921 г. семейство Стълфелдер отново се обърнало за помощ към Бърта. Този път от пневмония се била разболяла двегодишната им дъщеричка Маргарет. Майката на детето описва обстоятелствата около заболяването й така:

„Извикахме д-р Хемкър и той й предписа лекарства. Както обикновено г-жа Гифорд дойде да се грижи малката. Каза ми: „Бебето изглежда ужасно болно. Не мисля, че ще се оправи“. В края на втория ден Маргарет започна да повръща и след още три дни почина.“.

Детето затворило очи завинаги на 28 февруари, а д-р Хемкър приписал смъртта му на бронхопневмония.

Маргерит Паундс останала близка със семейство Гифорд дори след като баща й Шърман починал в дома им през 1917 г. През 1922 г. нейният приятел Флетчър Роузън започнал работа във фермата и тя и нейната тригодишна дъщеричка Бюла често гостували там. На 26 декември двете останали да пренощуват във фермата по настояване на домакините.

На следващата сутрин 20-годишната неомъжена майка приготвила закуска на дъщеричката си и излязла по работа, оставяйки детето на грижите на Бърта. Когато се върнала няколко часа по-късно, Маргерит заварила Бюла да се оплаква от болки в стомаха и повръщане. Повикали лекар, но детето починало само няколко минути след пристигането на д-р Хемкър. Докторът записал причината за смъртта като „остър гастрит“.

Бърта Гифорд се грижи за 3-годишната Бюла

Този път обаче тръгнали приказки. Сестрата на Маргерит Айда сметнала за странно, че баща й и племенницата й си отишли без време в един и същи дом, с едни и същи симптоми и поискала да се извърши аутопсия. Бърта реагирала възмутено, заявявайки, че „няма да търпи подобно нещо в дома си“. Айда се отказала от идеята за аутопсията, когато разбрала, че ще трябва да заплати всичко от джоба си. Бърта била толкова обидена от нейните спекулации, че дори не отишла на погребението на малката Бюла. Това било единственото й пропуснато погребение.

На 6 март 1923 г. поредното дете на семейство Стълфелдър било покосено от сериозно заболяване, свързано със стомашни болки и повръщане. Седемгодишната Айрин умряла девет дни, след като била поверена на грижите на Бърта Гифорд.

Остри заболявания

Малко след смъртта на Бюла Паундс в края на 1922 г., семейство Гифорд се преместили да живеят в друга ферма близо до Катауиса. На 8 август 1925 г. приели в дома си наскоро овдовелия Джордж Шамъл и двамата му сина – Лойд и Елмър. Седемгодишният Лойд бил болен още при пристигането си и д-р Хемкър предписал лекарство, което Бърта да му дава. На 11 август момчето вече било в ковчег. Д-р Хемкър приписал смъртта му на „остро неизвестно заболяване“, съчетано с „остър гастрит“.

След смъртта на Лойд семейство Гифорд се преместили отново, заедно с Джордж Шамъл и единствения му останал син. На 18 септември 1925 г. всичко се повторило. Шестгодишният Елмър се разболял, докторът го прегледал и оставил лекарство на Бърта. На 21 септември го извикали по спешност, защото състоянието на малкия се било влошило. Момченцето умряло рано на следващата сутрин.

У доктора най-накрая се появили съмнения. И двете момчета били умрели от едни и същи симптоми, в разстояние на шест седмици, в дома на Бърта Гифорд. Д-р Хемкър препоръчал да бъде направена аутопсия, но Джордж Шамъл не се съгласил. Отказал, дори когато докторът го уверил, че няма да му се наложи да даде нито цент. В крайна сметка д-р Хемкър написал за пореден път „остро неизвестно заболяване“ и „остър гастрит“ в смъртния акт на Елмър.


Братята Лойд и Елмър Шамъл

Макар бащата на починалите момчета да смятал, че трагедията му се дължи на лош късмет, други хора започвали да се съмняват, че тези случаи са игра на злата съдба. Няколко човека писали писма до областния прокурор Франк Джени, с молба да разследва големия брой загадъчни смъртни случаи в района. За съжаление повечето от писмата били анонимни и оскъдни на подробности и прокурорът нямал за какво да се хване.

Научи повече за:   История на престъпленията в Гърция

В началото на февруари 1926 г. 72-годишната Бърди Унерстол се разболяла и Бърта се заела с грижите за нея. Три дни по-късно старицата починала от „хроничен миокардит“. Скоро след това нейният син Гъс се скарал с Джийн Гифорд заради някакви инструменти, които бил оставил във фермата му. Когато дошъл да си ги прибере, Бърта го подгонила с грозни крясъци и касапски нож. Гъс успял да издейства срещу нея ограничителна заповед.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: AngelKristinaMiroslavaKatinaAleksandar
350
116

В добавка към агресивната жилка в характера й, Бърта се славела и като клептоманка. Редовно задигала от магазините дребни предмети, които не й били нужни. Собствениците не повдигали обвинения, само защото съпругът й, когото всички много уважавали, се застъпвал за нея.

Алкохол-менте

Вечерта на 15 май 1927 г. във фермата на Гифорд пристигнал с автомобила си 49-годишният Ед Бринли. Той бил доста пиян и видимо разстроен. Домакините го сложили да си легне, а рано на следващия ден Джийн заминал за Сейн Луис. Бърта от своя страна също направила кратко пътуване до близкия град Пасифик, за да купи арсеник за „проклетите плъхове“.

Когато се събудил, гостоприемната Бърта му направила два вкусни сандвича с шунка и чаша кафе и малко след като ги изял, Ед Бринли се почувствал страшно зле. Неговата майка Мери дошла да го види и настояла да извикат д-р Хемкър. Докторът пристигнал около 16:00 часа и Бърта му казала, че Ед бил пил прекалено много и тя се страхува, че можел да умре от това. Д-р Хемкър прегледал болния и на тръгване казал на Бърта непременно да му се обади, ако състоянието му се влоши.

Извикали го обратно още същата вечер в 20:30 часа. Ед изглеждал отчайващо зле и повръщал неконтролируемо. Спомняйки си за предишните смъртни случаи в дома на Бърта, докторът решил да извика за консултация своя колега д-р Макней. Но Ед Бринли изпаднал в безсъзнание и починал само час след пристигането на Макней.

Междувременно Джийн Гифорд се завърнал от пътуването си до Сейн Луис и заявил, че Ед вероятно е починал от алкохол-менте. Д-р Хемкър изобщо не бил убеден в това. За съжаление двамата с д-р Макней не могли да стигнат до съгласие за причината за смъртта и тъй като нямал желание да бъде съден за клевета, д-р Хемкър отново написал в смъртния акт „остро неизвестно заболяване“ и „остър гастрит“.

Къщата на смъртта

Смъртта на Ед Бринли развързала езиците в Катауиса. Както може да се очаква, жените първи надушили, че има нещо нередно около Бърта. Хората започнали да наричат фермата на Гифорд „Загадъчната къща“ и „Къщата на смъртта“ и да настояват за аутопсия. Смятали за странно, че всеки път, когато този грижовен ангел кацал в стаята на някой болен, пациентът никога не се поправял.

„Къщата на смъртта“ на Бърта Гифорд

Мъжете се подсмихвали снизходително на тези конспиративни теории, но жените продължавали да събират две и две и когато се споминал Ед Бринли, настояли тази грижовна светица, посветила живота си на добро дело, да бъде разследвана. Ед Бринли бил деветият починал в нейната „загадъчна къща“ и седемнадесетият, умрял под грижите й със същите симптоми. Властите си взели бележка и разпитали порядъчно възмутената Бърта.

Госпожа Гифорд обяснила достоверно всеки един от смъртните случаи. Според нея смъртта на пациентите й се дължала на остър гастрит, дължащ се на провинциалния навик да се обядва обилно и след това да се работи на пълен стомах, вместо основното хранене да е вечер след работа, както се правело в града. Лекарите трябва да са били съгласни с тези нейни теории, защото били подписали актовете за смърт. Нима невежите селски клюкарки знаели повече от докторите?

Но селските клюкарки продължавали да засипват с писма, настояващи за разследване, прокуратурата и в крайна сметка през ноември 1927 г. прокурор Джени се видял принуден да свика „Голямото жури“, което да реши дали има основание за повдигане на обвинения срещу Ангела на милосърдието от Катауиса.

Голямото жури

По време на разследването Бърта Гифорд сипела закани, че ще заведе дело за клевета срещу всеки съсед, който се осмели да свидетелства срещу нея и срещу всеки вестник, който публикува очернящите я обвинения. Нейните заплахи изглежда имали ефект, защото голямото жури не успяло да намери достатъчно основания за повдигане на обвинения.

Но жителите на Катауиса продължили да говорят и не отслабвали натиска си върху прокурор Джени.
Благодарение на публичността на случая се появили още хора, желаещи да свидетелстват и през август 1928 г. прокурорът свикал ново голямо жури. Освен новите свидетели, сега съдебните заседатели изслушали показанията на собствениците на аптеките, от които „добрата самарянка“ била купувала арсеник. Този път журито взело решение да повдигне обвинения срещу Бърта Гифорд за предумишлените убийства на Елмър Шамъл и Ед Бринли.

Телата на двамата починали от „остър гастрит“ били екхумирани и медицинската експертиза установила, че в тях има достатъчно количество арсеник, за да убие слон.

Бърта Гифорд била арестувана на 24 август. Закръглената, но все още суетна матрона, не забравила да напудри лицето си и да си сложи шапка, преди да се качи в полицейската кола. При разпита признала, че е давала малки количества арсеник на Лойд и Елмър Шамъл и на Ед Бринли, за да облекчи стомашните им болки. Самата тя, обяснила Бърта под секрет, взимала арсеник, за да запази кожата си млада.

Научи повече за:   Велма Барфийлд: Серийната отровителка

Към обвиненията срещу нея било добавено и това за убийството на Лойд Шамъл и Бърта била изпратена в областния арест без право на освобождаване под гаранция. Междувременно течало разследване на смъртта и на други болни, за които била полагала грижи. Всичко на всичко Бърта била заподозряна в извършването на 17-18 убийства.

Всичко на всичко Бърта била заподозряна в извършването на 17-18 убийства

Изненадващ обрат

Процесът срещу Бърта Гифорд започнал на 19 ноември 1928 г. в град Юниън. Случаят се радвал на огромна популярност и съдебната зала била претъпкана от зрители.

Прокуратурата била решила да изправи Бърта пред съда първо за убийството на Ед Бринли и обявила, че ще търси смъртна присъда на бесилото.

Защитата била поверена на адвоката особняк Джеймс Бут – висок и едър разчорлен провинциалист, дъвчещ тютюн, известен като най-добрия адвокат в щата. Той кълвял и притискал свидетелите на обвинението в продължение на два дни, при което създал цял спектакъл, но държал картите си скрити.

Случаят на обвинението бил много добре подготвен и стегнат. Издайническият арсеник бил методично проследен от аптеката до фермата, от сандвичите до черния дроб на Ед Бринли и колкото и да се опитвал Джеймс Бут не могъл да разхлаби примката от доказателства, затягаща се около врата на неговата клиентка. Но той нямал такива намерения така или иначе.

На третия ден от процеса, след като обвинението се оттеглило, Бут призовал на свидетелската скамейка съпруга на обвиняемата Джийн Гифорд.

Бърта обръщала малко внимание на случващото се в съдебната зала в първите два дни. Изглеждала апатична и откъсната, рядко поглеждала към свидетелите и почти не говорела със собствените си адвокати. Зяпала в ръцете си или в стените и изглеждала изгубена и самотна. Но когато Джийн влязъл в съдебната зала, поведението й рязко се променило. Тялото й се напрегнало, ръцете й се стегнали в юмруци и тя се втренчила немигащо в свидетелската скамейка.

Процесът срещу Бърта Гифорд започнал на 19 ноември 1928 г. в град Юниън

Тогава адвокат Бут изиграл своя коз. Повел Джийн през серия от въпроси, чийто отговори описвали целта му. Джийн свидетелствал, че преди 10 години съпругата му била преминала през „житейска криза“ и оттогава страдала от чести пристъпи на меланхолия. Понякога обикаляла по цели безсънни нощи дома им и често седяла с часове без да каже дума.

Последвали го още четирима свидетели – основно съседи – които разказали, че от доста време Бърта била нервна и раздразнителна. Бут не се опитвал да опровергае обвинението. Играта му била съвсем различна.

Петима доктори заели свидетелското място и всеки от тях казал, че е прегледал Бърта в килията й и е убеден извън всякакво съмнение, че тя не е с всичкия си.

Тогава прокурор Франк Джини предизвикал най-голямата изненада в процеса. Извикал двама психиатри (всичките свидетели на защитата били общопрактикуващи лекари). Съдебната зала притихнала в очакване на опровержението. Но двамата психиатри – тогава ги наричали „алиенисти“ – заявили, че Бърта е извън съмнение неизлечимо луда.

Прокурор Джени последвал техните показания със заключителната си реч, в която призовал съдебните заседатели да обявят обвиняемата за невменяема, но да не я пускат на свобода. Сякаш някой бил успял да му промени мнението или цялото дело било режисирано в тази посока от самото му начало.

Журито заседавало в продължение на 3 часа. Всъщност решението им щяло да отнеме минути, но един стар фермер се запънал, че присъдата трябва да бъде „око за око, без значение какво казват проклетите доктори“ и се наложило останалите да го убеждават. В крайна сметка съдебните заседатели обявили, че Бърта Гифорд е убила Ед Бринли, но е била невменяема по време на деянието си и все още е такава. Тя била изпратена в щатска болница за душевно болни във Фармингтън.

Безименен гроб

В следващите години хората в Катауиса чували за Бърта от време на време. Тя работела в козметичния салон в болницата, а впоследствие като готвачка в кухнята.

Джийн Гифорд понякога се отбивал да види старите си приятели в Катауиса и скоро станало ясно, че е продължил напред и живее с нова жена.

„Леле“ – казвали бившите му съседи, – „Бърта с кеф би й сготвила нещо“.

И всички се смеели. Почти всички.

Бърта Гифорд прекарала почти 23 години в болницата във Фармингтън. Починала на 20 август 1951 г. Джийн уредил тялото й да бъде докарано в Пасифик, където е погребана в безименен гроб (години по-късно е сложена паметна плоча). Записките на гробаря показват, че услугата е струвала 266.69 долара и че Джийн е платил 166.69 от тях. Остатъкът е отбелязан като „неплатен“.

Гробът на Бърта Гифорд

Така и щяло да си остане. Джийн Гифорд, който не обичал да говори за миналото и никога не казал лоша дума за съпругата си, починал през 1957 г. и отнесъл тайните й със себе си.


Източници: „Wicked Women of Missouri“ от Larry Wood, berthagifford.com, murderpedia.org, unknownmisandry.blogspot.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: AngelKristinaMiroslavaKatinaAleksandar
350
116
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

4
Напиши коментар

avatar
3 Дискусии
1 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
4 Автори на коментари
РадаСилвияNikolaТаня Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Таня
Гост
Таня

Поредна забележителна история. Поздравления!

Nikola
Гост
Nikola

Здравейте. Много харесвам сайта ви. От 1 година влизам и чета. Статиите, които правите са уникални. Мога да ви дам идеи за следващи статии: – може да направите статия за процеса срещу българските медици в Либия, които бяха обвинени в умишлено заразяване на над 400 деца със СПИН и прекараха 8 години в либийските затвори в периода 1999-2007 и бяха подложени на жестоки изтезания. Може да направите статии за най бруталните серийни убийци в България : -Недялко Димитров Момата. -Димитър Кънчев – тройният убиец от Гео Милев. -Михаил Лещарски – убиецът от пещерата. -убийството на Стефка Маджарова от Йоаким Груево.… виж още »

Рада
Гост
Рада

Силвия, благодаря ти за създаването на този сайт! Следя го от 5 г., през седмица гледам дали има нова статия! 😊